ЦАКК: Необходим е нов Oбществен договор за комуникации в социалните мрежи

В началото социалните мрежи бяха място за свободна комуникация между свободни хора. Нямаше регулации, но имаше неписан „обществен договор“. Хората имаха правото да пишат свободно, да изразяват мнение, да спорят и оспорват. Но и имаха отговорността да проявяват поне елементарно възпитание. За да има поне малко ред и правила, с времето собствениците и администраторите на социалните медии наложиха някои рестрикции върху призиви за насилие, език на омразата, човеконенавистни теории и директни заплахи. Това пазеше свободата на изразяване.

С годините тенденциите се засилиха. При липсата на ясни и фиксирани правила, насилници нахлуха в социалните медии и наложиха свой начин на говорене от позицията на по-шумния и кресливия, на по-нахалния. Обиди, присмех, лични нападки, всичко това стана част от техния инструментариум. От истеричното крещене на тролове и агресивни личности не можем да чуем собствените си мисли, камо ли да проведем нормален разговор. За съжаление, тази практика се превърна в „норма“, която поради нежелание за по-добра модерация от страна на социалните мрежи и поради нежеланието на възпитани хора да влизат в тона на насилниците, започна да завладява онлайн общуването. За тази тенденция допринесоха и не една или две политически формации и отделни лидери – както в България, така и по света.

Резултатът е, че се стигна до сериозно замърсяване на информационната среда, което рефлектира в нарастване на напрежението, а доверието както в социалните мрежи, така и в източниците на информация като цяло, спада.

Ескалацията на агресивните комуникатори и тролове в социалните мрежи получи своя връх с началото на войната и жестоката агресия в Украйна. Само някои параметри:

• използване на десетки хиляди фалшиви профили;
• множество платени или провокирани хора, които разбиват разговорите и унищожават смисъла от комуникациите;
• използване на опорни точки и повтарянето им до полудяване;
• обиди, вербално насилие, подигравки и нападане на лична основа;
• тиражиране на полуистини, както и на препратки към исторически събития, нямащи почти нищо общо с реалността днес;
• използване на логически манипулации, като watabout–изъм и други;
• окупиране на медийни чатове и коментари с глупости;
• тотално изоставяне на правилата за възпитание, да не говорим за културно поведение;
• тотално опростачване на разговорите;
• целенасочено инфилтриране на всякакви недоказани твърдения и конспиративни теории;
• подигравка със скръбта на хората, смеещи се емотикони под новини за загинали хора;
• опити за подмяна на цивилизационния избор на страната и народа ни.

И всичко това под маската за „свобода на мнението“, „свобода на словото“ и „правото на изразяване“. Тази свобода, обаче, не е да казваш всичко и да обиждаш, а да посочваш факти и аргументирани позиции. Не може твърдението, че 2+2=43 да се приеме за истина, защото някой имал право да го изразява.

Така неписаният обществен договор се оказа нарушен. Еднопосочно и тотално – от страна на насилници, на платени тролове и техните кукловоди, на безскрупулни политици, които нямат угризения да мамят и лъжат масовата публика.

Ако тази тенденция продължи и ескалира, анализът чрез екстраполация показва, че скоро ще се достигне до инфлексна точка или точка на пречупване, когато комуникацията в социалните медии

ще загине като обществен инструмент и ресурс. Не можем повече да си затваряме очите за развитието на тенденциите.

Нов свят сме, с нови хора, ново разбиране, нови начини и принципи на комуникацията. Следователно ни е необходим нов Обществен договор за комуникация в социалните мрежи, за да спасим нормалността в комуникациите. И да не оставяме социалните мрежи в ръцете на насилници.

Затова тук предлагаме и вариант на новия Обществен договор.

Нов обществен договор за комуникации в социалните мрежи

Ние, участниците в разговора, като приемаме и уважаваме принципите на доброто възпитание в комуникацията и отчитаме промените, настъпили в света и у нас, както и зловещите опити на тролове и вербални насилници да окупират разговорите в социалните мрежи, и очевидната им неспособност или нежелание да се държат възпитано, приемаме този нов Обществен договор за комуникация в социалните мрежи.

Чл. 1. Всеки в социалните мрежи има право да изразява:

• мнение;
• позиция;
• идея;
• твърдение;
• друга форма на дигитална комуникация.

Чл. 2. Успоредно с това, всеки в социалните мрежи има отговорността:

• да е възпитан;
• да не обижда;
• да уважава отсрещната страна и да очаква реципрочно уважение;
• да показва емпатия и съпричастност към чуждото страдание;
• да не упражнява вербално насилие;
• да се подготвя поне малко за разговора, в който влиза;
• да прави разлика по кои теми може да има мнение и по кои трябва да има познания;
• да не разпространява човеконенавистни учения като насилие на хора, ксенофобия, антисемитизъм, комунизъм, нацизъм, фашизъм, маоизъм и други заклеймени от международни институции режими и идеологии, довели до гибелта на милиони хора по Земята;
• да не разпространява конспиративни теории, особено ако могат да навредят на хора;
• да прави разлика между причина и следствие и да може да ги подрежда правилно;
• да не се крие в анонимност, освен когато това е мярка против насилие;
• и да спазва всички други правила на комуникацията, които ни правят хора, и които са валидни в офлайн реалността.

Чл. 3. Правото на мнение и свободата на словото от Чл. 1 не отменят отговорностите по Чл. 2. Ако някой не си изпълнява отговорностите, то няма проблем той/тя в социалната мрежа да бъде блокиран, докладван, баннат, изваден от групата и всичко друго, което ще му попречи да продължи да бъде вербален насилник.

Всеки може и трябва да блокира и да извади от група или страница подобни хора или профили. И това не бива да се смята за ограничаване на свободата на словото, а за приложение на правила за възпитано и културно поведение.

Какво можем да правим оттук нататък?

• Всеки може да публикува обществения договор и да го прилага като докладва и блокира насилниците.
• Медиите и администраторите на големите групи може да го споделят на страниците си и също да предприемат блокиране, когато е необходимо.
• Политическите партии може да го споделят на страниците си и също да предприемат действия срещу насилници.

Това не е цензура, а действия за изчистване на информационната среда. За да можем всички ние да водим нормален разговор в социалните мрежи.

За да изпробваме силата на общественото обединение срещу троловете, предлагаме 4 април да бъде обявен за ден без коментари. Предлагаме всички медии, всички групи, всички компании и всички, които желаят, за един ден да ограничат възможността за коментари под постовете си.

Няма да се загуби трафик, троловете и ботовете не кликат по линковете. Само ще се възцари тишина за малко. И ще можем да си чуем мислите. А след това да разговарям спокойно.

4 април. Ден на тишината в социалните медии. Ден без коментари. Ден без платени тролове и фалшиви профили. Ден за Новия обществен договор за комуникации в социалните мрежи. За да спасим комуникациите.

Подкрепете!

За Центъра за анализ и кризисни комуникации

Центърът за анализи и кризисни комуникации е създаден през месец септември 2018 г. от доц. д-р Александър Христов, Любомир Аламанов и Даниел Киряков. Центърът има за цел създаване на анализи и прогнози за комуникационни кризи, оценка на потенциалните комуникационни рискове, препоръки за създаване на процедури по превенция и реакция в случай на криза.

За създателите на Центъра за анализ и кризисни комуникации

Доц. д-р Александър Христов е управляващ директор на Параграф 42 – ПР агенция, профилирана в измерването и оценката на ефективността в комуникациите. Редовен преподавател е в УНСС, води курсове по ПР и в НБУ. В момента е и Заместник-председател на Българската асоциация на ПР агенциите (БАПРА), а

през периода 2011 – 2013 г. е Председател на Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО). С ПР се занимава от близо 20 години. Бил е журналист, заемал е мениджърски позиции маркетингови и комуникационни звена във финансови институции, управлявал е комуникационни проекти на клиенти от различни браншове като акаунт директор в ПР агенция Сивитас България. Завършил е Международни икономически отношения в УНСС и е защитил докторска дисертация по тема, свързана с негативните въздействия на рекламата. Автор е на четири книги и над 80 публикации в наши и чужди издания.

Любомир Аламанов работи в сферата на комуникациите повече от 20 години. За този период той е ръководил проекти за Coca-Cola, Microsoft, HP, Telenor, Lidl, Beiersdorf, Nestle, Siemens и много други. Проектите и кампаниите, в които е участвал, са спечелили повече от 100 български и международни награди. През 2016 г. е посочен за един от най-влиятелните комуникационни специалисти в сферата на Community Relations, а една от най-авторитетните световни медии за комуникации PR News го включи в своя ежегоден списък с професионалисти-иноватори, допринесли изключително за развитието на ПР професията - 50 Game-Changers of PR for 2017. The Holmes Report го посочи в престижния списък Innovator 25 EMEA 2018. А най-голямата световна организация на ПР-агенции и национални асоциации International Communications Consultancy Organization (ICCO) го номинира четири години поред за PR Leader за целия свят в престижните Global Awards 2018, 2019, 2020, 2021. PR News го номинира за CEO of the Year 2019. Включен е в списъка PR People of the Year 2020. Агенцията му, Sitemedia Consultancy става Агенция на годината за цял свят на няколко световни форума. Един от създателите на Българската асоциация на ПР агенциите и неин пръв председател.

Даниел Киряков, PMP в момента е мениджър „Комуникации и връзки с институциите“ на Американска търговска камара в България, която наброява над 300 членове. Той е експерт по комуникации, корпоративна социална отговорност и връзки с институциите с над 16 г. опит, който е натрупал в сектор „Енергетика“ (компаниите-собственици на ТЕЦ „Марица-изток 3“ – Enel и ContourGlobal), в минната индустрия (Българска минно-геоложка камара) и в Американската камара. Член е на БДВО и EACD, бил е член и председател на Етичната комисия към БДВО (2016 – 2020), член е на мрежата на Фондация „Allianz Kulturstiftung”, доброволец към Фондация because – в помощ на благотворителността.