28 Септември 2022г.
1. Г-н Михайлов, защо решихте и тази година да партнирате на международната кампания за борба с африканската чума по свинете?
Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) провежда за трета година мащабна кампания сред европейските фермери в 18 държави за повишаване на осведомеността относно африканската чума по свинете (АЧС). Асоциацията на свиневъдите в България се включва за втора поредна година в кампанията, тъй като считаме за наша задача и отговорност да разясняваме и информираме както свиневъдния сектор, така и широката общественост за опасностите, които застрашават не само съществуването на индустрията, но водят и до сериозни социално-икономически последици.
Свиневъдството е важен сектор за икономиката ни и винаги е било част от продоволствената и национална сигурност на България. По данни на статистиката 86% от консумацията на месо в България се пада на свинското месо, като най-предпочитано от българския потребител. Качественото и прясно месо, произведено на местния пазар, гарантира здравето и просперитета на хората, създава работни места и приходи за държавния бюджет. Нашата Асоциация на свиневъдите в България е създадена с цел запазване на генофонда и подобряване на развъдната работа по усъвършенстване на генетичната структура на чистопородните и хибридни свине.
2. Какво представлява заболяването АЧС и колко опасно е то?
Африканската чума по свинете е силно заразно вирусно заболяване, което засяга домашните и дивите свине. Вирусът не представлява заплаха за хората, но за свинете обикновено е фатален. Понастоящем няма нито ваксини, нито лекарства за АЧС и изкореняването на заболяването може да отнеме няколко десетки години. В последните няколко години държави от Азия обявиха разработката и създаването на ваксина, но до ден-днешен такава сертифицирана, с доказано действие, не е регистрирана на територията на ЕС.
Веднъж проникнала в дадена държава, болестта води до значителни стопански и икономически загуби и оказва негативно въздействие върху търговията, поминъка на свиневъдите и ловното стопанство. Сериозно влияе на свиневъдната промишленост, тъй като води до ограничения за търговията, които са свързани със значителни финансови загуби и умъртвяване на голям брой свине.
3. Каква е ситуацията с АЧС в България понастоящем?
От появата на заболяването в България през 2019 г. над 170 000 свине бяха принудително умъртвени, което представлява около 25% от цялото поголовие в страната. Някои от свинефермите фалираха или собствениците им взеха решение да прекратят дейност, а редица работници бяха освободени, а това е пагубно във високоспециализиран сектор като свиневъдството. В момента секторът изпитва затруднения в резултат на негативни тенденции като пренасищане на вътрешния пазар на ЕС поради високи нива на производство и прекъсвания на износа. Резултатът е, че цените на кланичните трупове на свине са на най-ниското си ниво от десетилетие. В страните от ЕС намалението на производството през настоящата година варира между 8-12%, а прогнозата на Европейската комисия е производството на свинско месо в България, през 2022 г., да намалее с 8 процента. Самото заболяване е свързано с голяма динамика и непредвидимост в посоката и скоростта на разпространение, което предполага провеждане на постоянен строг надзор над популацията на свинете - диви и домашни. От началото на тази година до началото на август са констатирани 2 огнища във ферми тип „заден двор“ и 236 случая на АЧС при диви свине. Тенденцията е разпространяването на болестта да намалява на територията на страната, но това в никакъв случай не трябва да ни успокоява. За съжаление в съседна Румъния заболяването продължава да се разпространява прогресивно, което е предпоставка за нови случаи на пренос на вируса в България.
Единственият начин за ограничаване разпространението на заболяването е тотално унищожаване на заразените и контактните животни в засегнатите територии и прилагането на строги мерки за контрол. В началото на появата на заболяването в индустриални ферми у нас имаше недостатъчна информираност, но след вече почти тригодишен опит считам, че фермерите са наясно с основните вектори на разпространение и са взели и спазват необходимите мерки. Ако има нещо положително от това заболяване, това е по-добрата дисциплина, което се отразява положително и в много други аспекти на производството.
АЧС, в комбинация с някои други фактори, оказва тежко влияние върху свиневъдството и без твърда подкрепа от страна на държавата цял един дял от икономиката може да бъде маргинализиран. Необходимо е бързо и своевременно прилагане на мерки в синхрон на взаимодействие между институциите при всяка нова проява на болестта. От глобална гледна точка трансграничните болести по животните са най-ефективнo контролирани, когато се координират дейностите на всички заинтересовани страни.
4. Кои са най-важните стъпки, които трябва да бъдат предприети от контролните органи, държавните институции в борбата с АЧС?
През 2019 година беше приета тригодишна програма за надзор и контрол на АЧС в България. От одита на Европейската комисия в края на 2020 г. става ясно, че стопаните на свиневъдни обекти с търговска цел като цяло са приели по-строгите изисквания по отношение на биологичната сигурност, в сила на 1 януари 2020 г. Тези изисквания обаче представляват особено предизвикателство за малките стопанства с търговска цел (така наречените „фамилни ферми“), в които се отглеждат повече от 10 свине майки (новият горен праг за тази категория обекти). Понастоящем не се осъществява достатъчен надзор върху участието на частни лаборатории в изследването за африканска чума по свинете (главно що се отнася до изследването на свинете преди придвижване), което ограничава доверието в системата за надзор. Подобряването на качеството на епидемиологичните разследвания и получената подкрепа от други държавни агенции биха повишили способността на ветеринарните органи да се справят с потвърдени огнища на АЧС при домашните свине.
Видно е, че има напредък от страна на контролните органи, но за съжаление констатацията от страна на ЕК, че е постигнат значителен напредък в борбата с незаконното отглеждане на свине в лични стопанства не е съвсем вярна и това е видно в социалните мрежи, където постоянно има обяви за продажба на животни от различни категории, което е абсолютно незаконно, а от предложенията става ясно, че отглеждат много повече от законно разрешените 3 прасета. По информация в България те са около 50 000 свине. Недоразбирането на този проблем от определени социални групи, липсата на биосигурност и елементарни хигиенни норми в такъв вид стопанства подлага на риск прехраната на цялото население. За пример можем да дадем Румъния, където подценяването на проблема води до абсолютно несправяне и безконтролно разпространение на заболяването, а държавните органи признават, че са безсилни.
5. Каква е ролята на Асоциацията в превенцията и борбата със заболяването?
Poлятa на АСБ и пpинocът нa фepмepитe са значителни в бopбaтa cpeщy AЧC, тъй като тoвa e в интерес на запазването на бизнеса и работата на хората. Промишлените ферми инвестираха десетки милиони левове зa биocигypнocт, oбyчeниe нa пepcoнaлa и информиране на населените места около свинефермите.
Тъй като огнището на АЧС може да има големи опустошителни последствия, превенцията, откриването и докладването са ключови за ограничаването на тази смъртоносна болест. Настоящата кампания на Европейския орган за безопасност на храните играе важна роля за повишаване на осведомеността на земеделските стопани, ветеринарните лекари и ловците, като предоставя общи познания за АЧС, които могат да бъдат споделени от националните, регионалните и местните организации на практикуващите ветеринарни лекари.
Тъй като биocигypнocттa e eдинcтвeният засега мeтoд зa пpeвeнция cpeщy AЧC пpи пpoизвoдcтвoто на свине, е важно дa зaявя, чe вcичĸи члeнoвe нa Асоциацията на свиневъдите в България пpилaгaт вcичĸи пpeдпиcaни oт дъpжaвaтa мepĸи, cвъpзaни cъc зaбoлявaнeтo, като подлежат и на ежемесечен контрол. Асоциацията провежда ежегодно срещи с държавните институции в лицето на Министерство на земеделието и Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), в рамките на които обсъждаме текущата ситуация и предлагаме мерки за контрол от страна на държавата върху стопанствата тип „заден двор“, популацията на диви прасета и граничните зони.
Не на последно място, АСБ е приела за своя кауза да се бори с това коварно заболяване и чрез изпълнение на мерки да освободим страната от ограничителните зони, които се налагат от Европейската комисия във връзка с възникване на заболяването, което ще даде повече въздух и възможност на бизнеса да развива производство и търговия. Процесът е дълъг и труден, но през есента на тази година ще внесем поредното си предложение за преминаването от зона II в I зона на всички територии на страната, които отговарят на критериите.
Научете повече на уебсайта на кампанията: