Мимо Гарсия: Размисли за изборите

Бих се радвал България да избере жена за президент и да спре да вярва, че само мъж може да е водач на нацията.

Бих се радвал, ако България спре да разглежда жените в политиката като аксесоар, а възприеме, че те са пълноценна част от нея! Не може в парламента да има толкова малко жени… та в някои групи буквално са за цвят, което е тотално обидно. 

Но не е въпросът дайте да изберем жена само за да е жена. 

Йотова е безспорен професионалист - и като журналист, и като политик, заемала различни роли - депутат в Народното събрание, по-късно евродепутат, а впоследствие като вицепрезидент, чийто глас се чуваше, а от началото на тази година в качеството си на довършваща президентски мандат. 

Проблемът е не тя, а хората около нея и знаците. В инициативния ѝ комитет: агенти на ДС; хора, които през годините са се доказали като върли путинисти; въртели се на не виждан брой градуси, за да се все със силните на деня и доказали, че нямат гръбнак; известни личности, които, обаче, никога не са изразявали гражданска позиция и не са платили цената да ги атакуват заради нея, а днес са тук единствено за преливане на доверие. 

Знаците са едното. Думите са другото.

Ние в Брюксел никога не сме имали началници. Това че наши политици така понякога са го представяли, за да оправдаят на местна почва дадено решение, е без значение. По-скоро има значение за това, че у нас липсват политици, които да имат смелостта да водят въпреки хулите. Но да, никой не ни е командвал отвън.

Естествено, когато има очаквания за еврофондове, а без тях сме за никъде (всичко построено и реновирано е благодарение на тях), е съвсем нормално да се изисква прогрес срещу пари. Не може да се дава от джоба на европейския данъкоплатец и да се налива в корупция и зависимости. 

Но това не е отново подчинение, а лично решение - ще положиш ли усилия, за да бъде подадена ръка и от чужбина, или ще откажеш.

Другото дразнещо - никой няма против Русия като Русия. Но Русия, поне за мен, днес е претопена под формата на путиния. Съчувствам на народа им, който няма право да изрази ето такова критично мнение, както аз правя в момента. Това нормално ли е? Връзка с Русия и трябва, и може да има, но не и със сатрап на власт там. Влудявам се, когато някой ми казва, че съм русофоб… Та аз съм израснал с дядо-русофил, живял и работил в СССР години наред… Слушал съм с него руска музика… Гледали сме руски филми. Как може такова изместване на истината?!

Всичко по-горе описано продължава и по въпроса за Украйна - нападната Украйна, жертвата Украйна! „Коалицията на желаещите” не е включване във войната, а ясен знак, че демократичният свят няма да позволи една свободна нация да бъде претопена за кефа на един диктатор.

За една неспособна сама да се защитава страна като нашата знакът, че демокрацията работи и че демократичните общества не изоставят, говори много добре!

Играта на струната на болшинството - против ЕС, макар да приемаме благата, които ни дава и там да си пращаме децата; путинизъм - ама на думи, иначе никой там не се преселва, на мен не ми допада.

И заради това няма да гласувам за Йотова и Вълчев. Вълчев, харесвах го много в дните на онзи незабравим „Дарик” - радиото със смисъл, но колкото и да обяснява как той е още един гарант за България в Европа, в комитета има хора, които органически не понасят онова схващане за Европа, което смятам и двамата имаме.