От предприемачество до мисия: идеите, които променят света

Случвало ли ти се е да ти дойде идея, която смяташ за гениална? В два часа през нощта да ти хрумне нещо, от което не можеш да заспиш? Или внезапно да видиш връзката между две на пръв поглед несвързани неща и да си кажеш: „Как никой не се е сетил досега?“. Може да е бизнес идея или решение на всекидневен проблем, продукт, услуга, приложение, бизнес, книга, филм… В главата ти всичко е логично.

На следващата сутрин обаче идеята вече не изглежда така впечатляваща. Или още по-лошо, изобщо не стига до сутринта – остава някъде между ентусиазма и рутината. Проблемът рядко е в това дали идеята е истински добра. Според експерти разликата между хората, които създават компании, продукти и решения, и всички останали, не е в качеството на идеите, а в отношението към тях.

Тази тема стои в центъра на новия епизод на видеокаста „Уменията на 21-ви век“ на Лидл България, чийто гост е предприемачът и AI експерт Георги Къдрев. Разговорът не е за предприемачеството в тесния смисъл на думата, а за нещо много по-интересно – за способността да действаш, да рискуваш и да вземаш решения в свят, който постоянно променя правилата. И в който никога няма да разполагаш с достатъчно информация, достатъчно сигурност или достатъчно време.

Има ли подходящ момент за големите идеи?

Психолозите говорят за т.нар. „илюзия за готовност“ – склонността да вярваме, че съществува точен момент, в който ще разполагаме с цялата необходима информация за правилното решение. Независимо дали става дума за стартиране на семейство, бизнес или обикновен проект, ние почти никога не разполагаме с „всичко необходимо”. Повечето важни решения в живота си взимаме при непълна информация и известна доза несигурност. А това е важно умение, нужно на всеки.

Георги Къдрев разказва, че когато му хрумне идея, се опитва възможно най-бързо да направи дори малка стъпка към нея, за да разбере дали има живот извън собственото му въображение. На пръв поглед звучи просто, но всъщност е в основата на почти всяка иновация. Това е принцип, който стои и зад т.нар. „lean startup“ философия, възникнала в Силициевата долина. Вместо да прекарваш години в планиране, правиш тест, получаваш обратна връзка и научаваш нещо ново. Разбираш заслужава ли си да продължиш.

Какво трябва, за да започнеш?

Според Георги предприемачеството е като да скочиш и да си направиш парашут по време на падането. Това е способността „да разпознаваш проблем, за който си убеден, че може да бъде решен по-добре, и да намериш смелостта, издръжливостта и хората, с които да го направиш“. Вътрешната мотивация за него идва от усещането за смисъл и именно това му позволява да продължава напред. „Трудно ми е да правя неща, които не разпознавам като смислени и обратното – когато знам, че това, с което се занимавам, е смислено, намирам мотивация в него и то ми доставя удоволствие”. Независимо колко малко или голямо е дадено начинание, за Георги то трябва да покрива трите златни условия за устойчиво предприемачество – страст, умения и полза. Формулирани от него, те звучат така:

- Обичай това, което правиш – първото и най-важно нещо, което човек трябва да провери, когато започва, е дали наистина харесва и вярва в начинанието си. Ако това условие отсъства, при появата на първите препятствия той може да намрази работата си или тя да се превърне в рутина, задължение и тежест.

- Прави го наистина умело – или намери екип, с който да го правите повече от добре, съветва Георги. Второто важно условие е да си експерт в областта. Дори да обичаш уиндсърфа, казва той, ако не можеш да караш добре, няма как да отвориш сърф училище и това ще си остане просто хоби или обикновена мечта. Развивай умения, учи се и постоянно се образовай по темата, в която работиш.

- Увери се, че има полза за по-широка група хора – най-важната проверка може би е именно в последното условие: може ли твоето начинание да помогне на по-голяма аудитория или си остава полезно само за теб и твоите приятели? Ако то не е изпълнено, вероятно говорим за личен проект, не за предприемаческо начинание (и в това няма нищо лошо).

„Тези три фактора са необходими и достатъчни условия, за да може човек да създаде нещо дългосрочно и устойчиво от бизнес гледна точка, но и от лична перспектива. Ако извадиш едно от тях, не става”, заключава Георги.

Силата да променяш нещата отвътре

„Когато бях дете, си представях предприемача като инвеститор, който се занимава с едър строителен бизнес”, смее се Георги. Навярно всеки има някакво клише в главата си, но все повече изследователи описват предприемачеството не като професия, а като нагласа и начин на мислене – способността да виждаш възможности там, където другите виждат ограничения, независимо дали си собственик или служител в компанията.

Тази идея намира отражение и в концепцията за т.нар. вътрешно предприемачество (intrapreneurship) – подход, при който хората развиват нови идеи и инициативи вътре в организациите, в които работят. Голяма част от иновациите се раждат именно така.„Ако постоянно си казваш, че нищо не зависи от теб, че някой друг трябва да оправи нещата или че обстоятелствата са виновни, трудно можеш да бъдеш предприемчив“, обяснява той. Но ако даваш идеи и се държиш така, сякаш наистина си отговорен за развитието на компанията, ти вече си предприемач.

Много от най-успешните организации създават среда за подобни експерименти и насърчават служителите си да развиват собствени проекти. Един от най-известните примери е Google, които въвеждат модела 70-20-10. Според него 70% от времето е посветено на основната работа, 20% – на проекти, близки до нея, а 10% – на напълно нови идеи. Именно така се раждат Google News и Google AdSense.

Добрият пример: българската компания, която използва AI за здраве

Разговорът не остава само в сферата на предприемачеството. Значителна част от него е посветена на изкуствения интелект и една българска идея, която може да промени здравеопазването. По време на пандемията екипът на Георги и компанията му Kelvin Health започват да използва натрупания опит в анализа на изображения за съвсем различна цел – ранна диагностика на заболявания чрез термографски изображения.

Технологията анализира разпределението на температурата в човешкото тяло и може да открива аномалии, свързани със съдови заболявания, възпаления и други здравословни проблеми още преди да се появят сериозни симптоми. Според Къдрев именно в подобни практически приложения се крие истинският потенциал на изкуствения интелект – не като заместител на хората, а като инструмент, който в комбинация с медицинската експертиза на опитни екипи, им помага да диагностицират по-бързо и да взимат по-добри решения.

Не чакай всички светофари да светнат в зелено

Според Световния икономически форум предприемчивостта, адаптивността и решаването на сложни проблеми са сред най-търсените умения на пазара на труда през следващите години. Затова нека не оставяме онези идеи, които ни хрумват в два часа през нощта. Вероятно най-разумното, което можем да направим, е не да чакаме да бъдем напълно готови за тях, а да действаме. Историята на всяка голяма идея показва, че тя започва с любопитство, съмнение и една малка първа крачка. Ако ви трябва още мотивация и вдъхновение по темата, намерете ги в епизода с Георги Къдрев в новия сезон на „Уменията на 21-ви век”.