Мимо Гарсия, съосновател на платформата за психо-логопедична помощ и подкрепа „Да говорим заедно“: „По-добре е да отстъпим, ако имаме проблемен съсед“

За всички нас, които списваме в платформата Blog.Bg, Иван Владимиров – Нав е не само познато име, той е един от най-дългогодишните и постоянни автори, предоставящ ни в последните 15-16 години интересни текстове.

Предполагам от медийните публикации вече сте научили, че е бил застрелян от съсед след дългогодишен конфликт. И ми се иска освен дежурните съболезнования, да изведем пред скобата на скръбта важна поука, защото само преди няколко месеца в друг квартал друг съкооператор уби друг човек… И това не само се повтаря, а може и да се потрети, и почетвърти, и…

Ще Ви споделя нещо лично. 

През 2018 г. ми се наложи да напусна помещението, което обитавах, след като бях подложен на постоянни заплахи и стрес именно от съсед. Да не говорим, че това създание (не мога да се заставя да го опиша изобщо като човек) сцепи главата на близък, впоследствие и се развихри – събаряйки възрастни хора; разбивайки врати; тероризирайки и други съседи, превръщайки и тях в жертви.

И макар че това пространство ми беше в близост до университета, прецених, че в името на собствената ми безопасност трябва да напусна и го сторих. Не съм съжалявал нито за миг, при все че именно заради близостта до университета бе направен ремонт, бях го подредил вещ по вещ, но не си заслужаваше да продължа да стоя там.

ИМАМ ЕДИН СЪВЕТ КЪМ ВСЕКИ, КОЙТО ИМА ПРОБЛЕМИ СЪС СЪСЕД: МАХАЙТЕ СЕ ОТТАМ! ВЕДНАГА!!!

Да, разбирам, знаете, че сте прави, искате да достигнете до справедливостта, но не можете!!! С лоши хора оправия няма!!! Няма!!! 

Просто напуснете. Няма хубави и лоши квартали, има хубави и лоши съседи. Лошите могат да Ви стъжнят живота, а накрая и да Ви го отнемат, както виждаме нагледно, че се случва.

Никой блок, никой квартал не си заслужава да Ви изпочупят крайниците или да Ви застрелят.

Напускайте!!! Махайте се, ако имате проблемен съсед, и не поглеждайте назад.

Добре знам колко трудно е да намериш сили да си тръгнеш, когато осъзнаваш колко е несправедливо насилникът да тържествува, но ако сте изпочупени или вече не сте на този свят, за какво ще Ви е тази пуста справедливост!!!

Да знаете едно – няма по-нещастен човек от онзи, живеещ в страх, а е неминуемо да сте в лапите на страха, ако треперите всеки път по стълбите да не се появи насилникът; ако се притеснявате какво може да стори на Ваши близки, ако го засекат; да се питате какво нова злина ще сътвори!!!

Нищо не е пред здравето и спокойствието, запомнете го!!! На близките Ви и Вас!!!

Да почива в мир Иван Владимиров – Нав, да не забравяме хубавите му текстове и пожелавам да няма други жертви на обезумели съседи!!!

П.П.: Сигурен съм, че ще има „умници“, които ще рекат: „О, ти си страхливо п*далче, което трепери, вместо да се сбие“.

Не че ще се старая да се обяснявам на хора, които свързват сексуалната ориентация с наличие или липса на смелост, и за които рационалният подход, ако щете инстинкът за самосъхранение е белег за страхливост, но в полето на гонене на рундове, точки, кой кое круше по ред ще вкара, един точен удар (една точна хватка), особено от имащ тренинг човек, е предостатъчен (предостатъчна) да сложи край на всичко. За Вас.

П.П. №2: Другото, което през годините оттогава съм чувал като „предложения“, а и във форуми чета – че какво пък толкова е да платиш на някога да пребие друг.
Предполагам нищо не струва, сигурно за 50-100 лева ще има навити, ама с тия мизерни 50-100 лева няма да се отърве поръчителят. Щото заедно с тях си занимава и всичко човешко в него. И жертвата (поръчителят) става същата като насилника (поръчания).

Да не споменавам, че съвестта, ако човек я има /а аз за щастие я имам/, ще го съсипе, защото както казах насилникът не мога да го определя за човешко създание, но все пак е живо същество. И както се старая след дъжд да махам охльовите по пътя, за да не ги стъпче някой забързан минувач, така и другите живи същества не искам да наранявам, ако те мен са, се уповавам на надеждата, че рано или късно има отвъд тези земни ширини възмездие…
По-леко ми е така, отколкото и аз да ставам лош, да ставам същият като онзи, който ме е наранил.

Разбира се, това е избор. И това ни определя дали сме добри или лоши.

Това е в основата на всичко. Поне според мен.

П.П.: №3: Радост е да имаш нормални съседи, както имам сега – възпитани, поздравяващи, тактични. Да, в по-семпло ремонтирано жилище съм, но няма значение за мен, защото не ми бие сърцето от ужас кой какво ще (ми) направи.