01 Юли 2023г.
Неправилна постъпка ли е да се издълбае с ключ на стената на Колизеума имената на двама влюбени? Разбира се! Абсолютно нередно е.
Само че е не по-малко грозна изцепка това групово нахвърляне над Иван Димитров, който извърши гореописания акт.
Това момче ще си получи наказанието, ще плати глоба, ще си научи урока, но всички останали ще продължават да слагат знак на равенство между желанието за справедливост и откровената омраза.
Желанието за справедливост, особено ако справедливостта не се разглежда през призмата на юмручното право, а на закона, показва зрялостта на индивида.
Откровената омраза е това, което виждаме (не само) около този случай в социалните мрежи. Като започнем от подигравките за родното му място - макар само, който не е посещавал Ловеч, да не се е възхитил на духа на града; минем през това, че заради Иван станало ясно, че от България емигрирали не умните - тези коментари наподобяват ала лисицата и гроздето: „Ех, тоя успя да се реализира професионално в Англия, ние остарЕхме само с мечтите”; и завършим с твърдението, че Димитров ни излагал като народ, което е невъзможно, защото само идиот би си позволил да отъждестви цял народ с постъпка на един млад и заблуден човек.
Няма и да си правя труда да моля за това да не ритаме падналия, да не чакаме с настървение публичното унижение, да не искаме на тепсия главата му, защото е безсмислено, никой няма да ми изпълни молбата…
Но нека си спомним, че Колизеят е предоставял на публиката зрелище чрез гладиаторски битки, сиреч чрез кръвта на роби. Днес е същото - линч в социалните мрежи, който опиянява.
Заключението е, че не сме станали по-малко жестоки…