Мимо Гарсия, съоснователят на платформа „Да говорим заедно“: „Всяка погрешна стъпка, която предприемате днес, е бич за Вашето здраве в утрешния ден“

Добро утро, вчера бях на гастроентеролог. Днес пак съм в болницата, другата седмица, живи-здрави-Бог с нас, отново.

И се замислих за нещо, което ни се струва, че си го знаем, ала не е лошо да си припомняме, а именно: „Ценете си здравето”!

Докато нямах здравословен проблем, никога не съм се замислял: „Ей, колко е гот, че не ми е лошо”.
Просто не съм имал такива мисли. Възприемах си, че е гарантирано, сякаш обещано, все да ми е „пей сърце”, ала, за жалост, не.

Но здравето и болестите НЕ са определени от някаква извънземна сила. Не може да си кажем: „На този му се е паднало здраве от баницата с късмета, затова му няма нищо”.

Здравето е в наши ръце и понякога грешки, които допускаме, се завръщат и ни шамаросват, осигурявайки ни заболяване, години по-късно.

Веднага давам пример: многократно съм разказвал колко пълен бях. Тогава на едно отиване до училищната лафка си купувах:

сандвич;

солети „Хрус-хрус”;

пакет големи „Тутки”;

2-3 „Линцера”.

Всичко това го нямаше след има-няма 30 минути. Тъпчех се, не се движих, но бях млад и организмът ми държеше.
Да, получих проблеми с колената от тежестта, задъхване по етажите в даскало, ала това беше пренебрежително малко в сравнение с това как се унищожавах чрез тъпчене и обездвижване.

По-късно отслабнах. Започнах да се движа и си мислих, че вече е зад мен лошото. Дори, признавам, съм се майтапил, че ми се размина, че някак съм надхитрил „системата”.

Но няма надхитряване на организма. Всичко, което му причиняваме, той ни го връща стократно по-късно. Не че иска да ни отмъсти, ала е длъжен да ни предаде урок.

И на мен даде: гастроезофагеалната рефлуксна болест е вид пъкал. Отвътре да те гори и да не може да спиш, и да не може да се храниш, и да ти се рушат зъбите, и да имаш лош дъх, и…, и…

Тичане по доктори, плащане за лекарства, дирене на всевъзможни илачи (защото, когато ти е зле, си удавник за всяка сламка, падайки в капана на всеки продавач на надежди).

Ала все в главата ми седи една мисъл: „Аз си го причиних”.Да, така е!
Сега всяка солета и бисквитка, които съм поглъщал, без да дъвча, в промишлени количества, увреждайки организма, се появяват в паметта ми и се кая колко глупав съм бил!

А тогава се гордеех как хората ме гледат втренчено колко мога да изям наведнъж…
Да, колко ограничен съм бил, не ми се мисли.

И все пак положителното в моя случай е, че може би догодина ще премина през операция и ако не се върна към лошите навици, може да съм отново в добро здраве.

Но много други състояния нямат път назад, така че, приятели, мислете: всяка погрешна стъпка, която предприемате днес, е бич за Вашето здраве в утрешния ден!!!