НАСТЪПВА ДЕСЕТИЛЕТИЕТО НА УСТОЙЧИВАТА И ЕНЕРИЙНОЕФЕКТИВНА АРХИТЕКТУРА

Интервю с арх. Николай Гълъбов, председател на Камарата на архитектите в България и член на Архитектурния съвет на Европа.

Свидетели сме на интензивното навлизане на иновативни технологии и материали в строителството и неговото транстформиране в един устойчив сектор.

Какво се случва в България? Какви са несъвършенствата в законодателството и условията за създаване на корупционни практики. Какви допълнителни стимули и механизми трябва да се въведат? Има ли у нас предпоставки за развитие на интелигентно строителство, което е само с 3-10% по-скъпо от конвенционалното? Готови ли сме за изграждане на сгради с почти нулево енергийно потребление? Какво предвижда стратегията „Строителство 2020“? Какви са ползите от симбиозата между зелената енергия и устойчивата архитектура? Колко инвестиции са необходими за саниране на амортизираното панелно строителство и за осигуряване на комфортна, здравословна, сеизмичноустойчива среда за живот на близо 3 млн. българи?

Отговорите ще намерите в интервю с арх. Николай Гълъбов, председател на КАБ.

Камарата е партньор на Форума и изложбата за енергийна ефективност, възобновяема енергия и интелигентни сгради (29-31 май 2013, ИЕЦ, София) за Югоизточна Европа, организирани от Виа Експо. В рамките на изявата ще се проведе дискусия “Как да прилагаме успешно мерките за енергийна ефективност в строителството?” с участието на водещи експерти от български и международни браншови асоциации.

Източник: Виа Експо - www.viaexpo.com

Брошура

Уважаеми г-н Гълъбов, как ще коментирате приетите промени в Закона за енергийната ефективност?

Над 90% от живота си обитаваме в сгради, които имат пряко отношение към здравето ни, към моментните ни настроения, както и към трайната ни (не)удовлетвореност от живота. В обновяването на сградния фонд има огромен потенциал, за да стане нацията ни по-щастлива. То ще ускори икономическото възстановяване на икономиката ни, ще намали „енергийната бедност”, която изкара хората на улицата, за да протестират, ще подобри конкурентоспособността на нашата икономика и в крайна сметка ще направи по-богато обществото ни.

Приемането на измененията в Закона за енергийната ефективност са добър старт. В съответствие с Европейската директива за енергийните характеристики на сградите беше въведен и в нашето законодателство терминът „Сгради с близко до нулево потребление на енергия“. Заложените допълнителни изисквания обаче има опасност да ограничат инвестиционния процес и да блокират развитието на икономиката ни, ако не се наложат допълнителни механизми и стимули в няколко направления:

● ПРОМЕНИ В ЗАКОНОВАТА РАМКА. Промени в Закона за обществените поръчки. В следствие на финансовата и икономическата криза основните инвестиции в момента са със публични средства, законът постановява те да се инвестират в най-евтините материали. Това за съжаление води до строителство с ниско качество.

Наблюдава се тревожна тенденция за изкривяване смисъла на Закона за обществените поръчки, който трябва да обслужва интересите на обществото. Обявяват се поръчки с некачествено изработени и непълни технически задания – като резултат бенефициентите са уязвими за обжалвания и се създават предпоставки за корупционни практики. Подписват се договори на цени по-ниски от себестойността на проектиране, както и за изпълнение в нереални срокове, което е незаконно и се създават условия за наличие на несъобразени със трудовото законодателство практики и сива икономика, расте междуфирмената задлъжнялост.

Няма да можем да подобрим енергийните характеристики на сградите със сегашните практики. Ефектът от тях е краткосрочен - некачественият инвестиционен проект струва на инвеститора повече след въвеждането му в експлоатация, изисква много повече средства за поддръжка и ремонт. Състоянието на нашите улици е доста красноречив пример за това.

Камарите на архитектите, инженерите и на строителите има конкретни решения и предложения в каква посока да се промени законодателството:

- Селектиране по качествени показатели и залагане на критерии за качество. Използване на архитектурни конкурси.
- Поръчките да се основават на качествени технически задания, изработени и съгласувани от експерти. Лошото проектиране и строителство не могат да гарантират живота и сигурността на гражданите на България. По време на земетресение бихте ли искали да сте в сграда, проектирана и построена по-най-евиния начин и за най-кратък срок?
- Отчитане на дълготрайността (жизнения цикъл) на строителните материали. Не е икономически изгодно да полагаме топлоизолация, която е с 5% по-евтина, но бързо губи част от качествата си при положение, че има материали, запазващи своите свойства десетилетия наред.
- Опростени механизми за одобряване и контрол на изпълнението на проектните предложения. Въвеждане на електронно обслужване.

● НУЖНИ СА ПРОМЕНИ И В ЗАКОНА ЗА ТЕРИТОРИАЛНО УСТРОЙСТВО. В градовете ни цари дисхармония. Липсва цялостен подход за изграждането на градската визия. Използването на различни цветове, типични за страните около екватора, на външните топлоизолации напълно противоречат на естетиката. Това е само един пример как липсата на ангажирането на професионалисти е в ущърб на цялото ни общество и как законите определят средата, в която живеем.

Смело твърдя, че в Комисията по устройство на територията в Парламента голямата част от депутатите, които взимат тези отговорни решения, не разбират същността на материята и не търсят експертно становище на архитекти, инженери, строители. Ако искаме като общество да вървим напред, трябва да се доверяваме на най-добрите сред нас.

● НУЖНИ СА ФИНАНСОВИ СТИМУЛИ.
Нужно е да има реално работещи данъчни облекчения и други финансови стимули за нискоенергийните сгради. Ако бяхме започнали работа в тази насока в миналото – сега хората нямаше да са на улицата, а щяхме да живеем в едно по-хармонично и зряло общество. Сметките ни за електроенергия щяха да са една десета от сегашните. Темата „Белене“ щеше да е безпредметна.

● НУЖНО Е СЪЗДАВАНЕ НА СПЕЦИАЛНО ФИНАНСИРАНЕ ЗА МАЛКИ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ. 90% от бизнесите в бранша са микро, а близо 98% са малки предприятия. Предложенията си сме изпратили до съответните министерства, както и управляващите фондовете на Световната банка и Европейската банка за развитие. Необходимо е нов тип микрофинансиране. Това би раздвижило икономиката на държавата. Статистиката сочи, че наемането на един архитект води до работа за още тридесет професионалисти след него.

Влагането на 3 лева в проектиране води до усвояването на 97 лева. Усвояването на еврофондовете може да се увеличи в пъти! Нужно е повече разбиране и воля у властимащите. Строителният бранш може да се превърне в двигателя, който да изтегли не само българската, но и европейската икономика от кризата. Неслучайно Европейската комисия и инициира стратегията „Строителство 2020“.
Какви ще бъдат конкретните ангажименти на общинските администрации и кои ще са източниците на финансиране на дейностите, предвидени в ЗЕЕ?

От Директивата за енергийна ефективност предстои властите да увеличат на 3% сградите от техния фонд, които ще бъдат обновени. За съжаление нашите общини не разполагат с достатъчно ресурси (финансови и на експертно ниво), за да наложат промяната. За повишаването на плановата готовност на потенциалните бенефициенти, общинските и държавни власти е необходимо да извършат следните дейности:

● Да се идентифицира и осигури финансиране на проекти за градско устройство и подобряване сградния фонд преди конкретните програми да бъдат отворени. С това не само ще се съдейства за увеличаване на усвояването на средствата от европейските фондове, но и ще гарантира едно по-високо качество на проектирането и строителството поради нормалните срокове за изпълнение. Става въпрос за „авансово“ финансиране, което е една стотна от привлечените инвестиции.

● Експертна помощ при изработването на техническите задания на проектите, за да се гарантира тяхното качество. Такава може да бъде предоставена от асоциациите в бранша.

● Максимална прозрачност при процедурите и бързина на предоставяната информация. Например КАБ има изградена и утвърдена електронна система за комуникация с членовете си. Можем да съдействаме чрез нея за разпространяване на съобщенията, което ще осигури прозрачност, гаранция за конкурсно начало и високото качество на крайния продукт за всяка една поръчка.

● Облекчаване на процедурите и електронни услуги при подаване на документи. Това ще улесни всички заинтересувани, включително административното бреме върху общините. Защо не и да предаваме чертежите си електронно, да се получава строителното разрешение по интернет?

● Създаване на „мостово“ финансиране както за общински власти, така и за физически лица, за да могат етажните собственици да подсигурят съфинансиране и да започне обновяването на сградния ни фонд. Нужни са 2 млрд. евро за саниране на панелните сгради, чиито експлоатационен живот наближава края си. Голямата част от инсталациите им вече са изживели жизнения си цикъл. Пак по анализи тези пари ще се възстановят на инвеститорите до осем години само от спестяванията. Същевременно качеството на живот ще се промени драстично за близо 3 млн. българи. Нови безопасни електроинсталации, чиста питейна вода, качествено отопление с програмиране по температура, сеизмично осигуряване, красив и привлекателен екстериор.

У нас имаме ли достатъчно квалифицирани кадри за реализиране на сгради с почти нулево енергийно потребление? Какъв е потенциалът в строителството на интелигентни сгради в България и какви са предизвикателствата в сектора?

Несъмнено. В България съществуват нужните технологии и специалисти, които могат да проектират и строят на най-високо световно ниво. От години се прилагат световни и европейски програми, сертифициращи зелено строителство. Все повече инвеститори се убеждават в предимствата на пасивните и умните къщи и вече има реализации. Темата е приоритет на множество организации и във фокуса на многобройни инициативи като вашата - Форума и изложбата за енергийна ефективност, възобновяема енергия и интелигентни сгради 2013.

Нужно е да променим обаче мисленето си. В случая с устойчивата, качествена архитектура разликата в първоначалната инвестиция е в рамките на 3-10%, но тя се възвръща в първите години на експлоатация. Статистиките сочат, че в сертифицираните „зелени” предприятия производителността на труда е с 30% по-висока, в сертифицираните училища рязко намаляват отсъствията по болест и се повишава успехът. Нека преценим колко струва здравето на децата ни и нашето здраве? Крайно време е да станем отговорни като държава към бъдещето на нацията ни. Какво ще оставим на децата си, кога ще разберем, че не можем да живеем за тяхна сметка? Дали съществува или не, за мен интелигентните, устойчиви сгради трябва да станат стандарт.

Архитектурният съвет на Европа предвижда ли някакви нови инициативи, касаещи интелигентните сгради? Какви са световните тенденции в устойчивата архитектура и как се интегрират в сградите технологиите за производство на зелена енергия?

АСЕ работи активно в работните групи по стратегията „Строителство 2020“, целяща да раздвижи европейската икономика чрез стимулиране на ключовия строителен сектор, даващ 10% от БВП.

Стратегията предвижда съживяването чрез удвояване средствата, инвестирани в устойчива и енергийно ефективна архитектура през следващия програмен период. Стимулиране на иновациите в строителството, подпомагане на малките бизнеси и насърчаване на обучения и уеднаквяване на строителната нормативна база в Европа.

В световен мащаб тенденциите са все по-широкото разпространение на зелените методи на строителство. Вече има небостъргачи, технологични паркове, индустриални сгради, сертифицирани за устойчив модел на проектиране и строителство. В САЩ приеха Закон за „зелено строителство“ и вече то е задължително. Фотоволтаичните панели се вграждат в сградната обвивка и са част от новата архитектурна „естетика“. Убеден съм, че ни предстои десетилетие на зелена енергия. Дано в България се намери добра воля да се стимулира симбиозата на архитектура и зелена енергия. Ние не разполагаме с много природни изкопаеми и според мен е задължително да се проучат възможностите за използване на малкото природни богатства, които имаме, например геотермалните води. Убеден съм, че „зелената“ вълна ще ни изведе от кризите и съм оптимист, че нещата ще започнат да се „случват“ в най-скоро време.