Архивна памет и автофикция в документалните филми „Нашето тихо местенце“ на Елица Георгиева и „Призраците на отминалата любов“ на Андре Бонзел

Книжарница и галерия „НБУ в ЦЕНТЪРа“ отправя покана за участие в „Архивна памет и автофикция в документалните филми „Нашето тихо местенце“ на Елица Георгиева и „Призраците на отминалата любов“ на Андре Бонзел“ на 28. март 2024 г. от 18.00 ч. на ул. „Георги С. Раковски“ 191Б.

Водещ на събитието е Виктория Роланска, бакалавър по „Културология“ и понастоящем изучаваща магистратура „Изкуства и съвременност – XX и XXI век“ в СУ.

Основна тема, която ще бъде проследена в подходите на двамата режисьори е тази за автофикционалното творчество. Ще се търси отговор на въпроса как може то да се разбира в контекста на документалното кино и има ли автофикция в авторското кино. В началото на изложението ще бъдат разгледани характеристиките на документалното кино и какво е отношението на публиката към достоверността и истинността в него. Дали те се предполагат или се подлагат на съмнение. Какви ,,илюзии“ се откриват при заснемането и създаването на филмите, и как може да се заблуди зрителя с документални кадри? Дали използването на чужди архиви е злоупотреба с личната история на автора и заснетите лица, или те са наследство, и могат да бъдат включвани в нови контексти, и да бъдат част от съвременни произведения на изкуството? Ще бъдат представени примери за това и от двата филма.

„Нашето тихо местенце“ е посветен на историята за изчезването на бащата на Альона Глухова и нейните опити да проследи пътя му. Режисьорът Елица Георгиева пътува заедно с героинята си, заснема архиви и процеса по написването на книгата на Альона. Всяка от тях влиза в диалог с творчеството на другата.

Във филма „Призраците на отминалата любов“ на Бонзел режисьорът разказва семейната си история - на рода Експедит, използвайки 8 мм. филми от различни периоди. Някои са заснети от него и негови роднини, други са с незнаен произход, а трети принадлежат на известни автори като Бъстър Кийтън и Анри Алекан.