Ice G отказва ефир в името на вярата – новата му песен „Страх от Сизифов труд“ е послание към музикалната индустрия

Във време, когато ефирът често се дава срещу компромис, младият рапър Ice G (Георги Байрактарски) избира пътя на отказа. Причината – условие от национална музикална телевизия, поставено при предложено излъчване на видеоклипа към предишния му проект „Тетрадка с рими“. Искането е едно: премахване на кадрите, в които се вижда Библията.

За артиста обаче тази книга не е просто предмет – тя е символ на вяра и лична идентичност. Затова решава да откаже участие в ефира. В това решение е напълно подкрепен от баща си – който е и негов мениджър и продуцент.

Само два дни след отказа се ражда песента „Страх от Сизифов труд“ – едновременно лична изповед и критика към индустрията, в която талантът често отстъпва пред интереса. Видеоклипът към нея е заснет в църквата „Св. Петка“ в с. Цървище – място с дълбоко лично значение за Ice G. На стените ѝ е изписано името на неговия пра-прадядо Христо Байрактарски, а в двора ѝ почива дядо му – човек, на когото носи и трите имена и с когото е имал силна връзка до смъртта му през миналата година.

Песента се превръща не само в артистичен акт, но и в жест на приемственост, памет и неподчинение.

Песента „Страх от Сизифов труд“ носи силно социално и духовно послание. В текста ѝ личат библейски препратки, борба със страха, вяра в смисъла на изкуството и отказ от конформизъм – дори когато това означава изолация от сцената.

Ice G

„Страх от Сизифов труд“

[Куплет 1]

Отче наш, снощи аз те помолих за знак,
но ето пак – днеска плаках, чувствам се сам.
Защо си толкова далеч?
Чуваш ли ме, или това е нов тест?
Аз не зная… отново се загубих,
светът е срещу мен – в сърцето ме улучи.
Но Боже, ти ми каза, че си струва.
Разорен съм вече – в магазина се лутам.
Искат ми душата, не дават касова бележка.
В които вярвах, се подиграват – моя ли е грешката?
Боже, ти ми каза: „Давай нагоре!“
Стигнах до края… но накрая камъкът се стовари на мене.
Какво остава за мен?
Нямам решения, но всеки ден имам нов проблем.
В главата си повтарям Йоан 14:8 –
с утеха, че светът е лош.

[Куплет 2]

Отче наш, грях ли е да изпитваш страх?
Знам, че си там – ти планираш моя крах.
Аз ли съм новият Йов?
Или това е част от небесния урок?
Нямам порок – защо с мен така правиш?
Казват: „Бог не наказва този, който мрази.“
Страх ме е да загубя креативност.
Страх ме е да загубя всякакъв смисъл.
Страх ме е да стана Ван Гог –
да ме хванат на прага, напускайки този свят жесток.
Страх ме е… и ме е страх да призная.
Какъв ли ще е адът, като стигна в рая?
Такъв ли е животът на твореца –
пишейки всяка поема сякаш е последна,
затваряйки очите си – горчиви думи пренебрегва,
с обещанието, че ще ги вкара в нова песен?

[Куплет 3]

Отче наш, това е днешната молитва:
спаси ме от страха на труда на Сизифа.
Всяка неделя на църква, всеки ден – Библия.
Стига със сълзите… ако трябва – нека аз кървя.
Колко още остава – аз не зная.
Жертвах много, за да се катеря до безкрая.
Глава не склоних – щото знам, че ще се радват.
Но аз простих – защото тъй ми заповяда.