„MindOS" на Любомир Розенщайн излезе на български: книгата за прогнозиращия мозък, чиято теза авторът е записал още през 2006 година

Българското издание на  „MindOS"  — новата книга на автора и хипнотерапевт  Любомир
Розенщайн  — вече се предлага в Google Play Books.  Английското издание
излезе в края на юли в Amazon и Barnes & Noble; сега книгата е достъпна и на български.

„MindOS" е третата книга от трилогията на автора за поведенческа промяна и първата му книга за
хипноза — тази, която обяснява механизма зад останалите две. Тезата ѝ е, че умът работи като
операционна система: съзнанието е екранът, а решенията се вземат по-надолу, в слой, който
потребителят обикновено не вижда.

С българското издание за първи път български автор представя пред широката публика едно от
най-вълнуващите открития на съвременната наука за мозъка — начина, по който той непрекъснато
конструира вътрешната ни реалност. И го прави двайсет години след като, воден единствено от
практиката си, интуитивно описва основните принципи на „прогнозиращия мозък" в публикациите си
от 2006 година.

„Тази книга бе трудна за писане и е трудна за четене", признава авторът. „Колкото и да се
опитвах да направя сглобяването ѝ достъпно почти като криминална история, то не можа, уви,
да избегне специфичния език и речник на науката — защото само така можех да предам пълния
отговор на въпроса, който пронизваше работата ми в последните две, че и три десетилетия:
щом главите ни представят света като модел, който е пластичен и може да се променя, какъв е
механизмът, който стои зад промяната?"

 Изречението от 2006 година

Докато подготвял книгата, авторът се върнал към архива на ChangeWire — радиото за личностно
развитие, което основава през 2006 г. В самото първо предаване, излъчено на  27 ноември 2006 г. 
и достъпно и днес с оригиналната си дата, стои:

„Заучените вече от миналия опит психични състояния като магнит привличат новия опит и от това
се разрастват все повече и запълват все повече от вътрешната ни реалност. Нашата нервна система
действува по пътя на сходствата: за новите възприятия тя търси сходни възприятия в паметта."

Три седмици по-рано, на 8 ноември 2006 г., на сайта е публикуван и целият ръкопис на „Розовите
очила на душата" — книга, която „Колибри" ще издаде чак през 2011 г. В четиринайсета глава
се чете:

„Нашата машина за възприемане на информацията е по-скоро машина за спиране и изкривяване на информацията… по-голямата част от времето се движим като слепци, по нашата си карта, а не по пътя."

Описаното в двата текста днес се нарича предиктивна обработка. През 2006 г. идеята живее в
специализираната литература и в няколко лаборатории; пред широката публика тя излиза едва след
2013 г., а изразът „контролирана халюцинация" на невролога Анил Сет става разпознаваем към 2017 г.
На български по онова време не съществува дори утвърден термин — и до днес се срещат както
„предиктивен", така и „прогнозиращ" мозък.

„Не бях чел за това никъде. Бях стигнал дотам от практиката — от кабинета и от микрофона",
казва Розенщайн. „Двайсет години по-късно сядам да напиша книгата, която обяснява същия механизъм
научно, отварям архива си и намирам собственото си изречение."

 Какво прави хипнозата

Ако преживяването се сглобява от прогнози, следва въпросът може ли една прогноза да бъде променена
нарочно. През 2017 г. екипът на Дейвид Шпигел в Станфорд регистрира три едновременни промени в
хипнотично състояние: детекторът за конфликт затихва, връзката между смисъла на думите и усещането
за тялото се засилва, а вътрешният разказвач замлъква. Хипнозата не добавя нищо ново в мозъка —
тя намалява силата на звука на конкурентните сигнали, докато новата прогноза се наложи. Затова
„просто си кажи, че спиш добре" не работи в три през нощта, а същите думи, поднесени в хипнотично
състояние, работят.

Трилогията

В „Лекът за безсъние" същият механизъм е приложен към съня, а в „The Visceral Fat Code" — към метаболитните навици. Първите две са приложенията; „MindOS" е операционната система, върху
която работят. Информация за всички книги на автора е събрана на сайта книгите на Любомир Розенщайн, където читателите получават безплатно и първата глава на „Лекът за безсъние".

Българското издание е достъпно в Google Play Books. Предстои и аудиокнига, прочетена от автора за членовете на канала му — част от онлайн програмата за 20-годишнината на ChangeWire през ноември.

„MindOS не е поетично или философско съчинение, но подобно на предишните ми книги, темата ѝ отново е смелостта", казва Розенщайн. „Да имаме ново, по-пълно разбиране за себе си и въз основа на него да градим по-смислен и с по-малко ненужна болка живот. Още повече в епоха, в която машинното мислене неизбежно променя и дори изтласква човешкото."

 За автора

Любомир Розенщайн е журналист, писател и хипнотерапевт. През 1995 г. създава първия български
институт за личностно развитие, а през 1996–97 г. организира първите НЛП семинари в страната; учи при съоснователя на НЛП Ричард Бендлър и при хипнотизатора Пол Маккена. През 2006 г. основава ChangeWire — лично интернет радио, години преди думата „подкаст" да влезе в българския език. Днес аудиопрограмите му имат близо 24 000 абонати и над 3,2 милиона гледания. Автор е на шест книги. През ноември 2026 г. ChangeWire навършва двайсет години.

Биография, снимки и материали за журналисти:  страницата за медиите.