Да се мисли преди всичко за профилактика вместо за лечение, призоваха специалисти и граждански организации

Замърсеният въздух убива годишно 11 000 души в България

Фините прахови частици от въздуха ускоряват атеросклерозата

Как мръсният въздух уврежда човешкото здраве и защо профилактиката е най-важна и трябва да предшества лечението беше темата, която събра водещи медицински специалисти и представители на неправителствения сектор на пресконференция в БТА на 25 септември 2024 г. - Световен ден на белия дроб, озаглавена “НА ВЪЗДУХ” - Да седнем заедно и да поговорим за профилактиката преди лечението. Тя бе организирана по повод изминалия Международен ден на чистия въздух за синьо небе (7-ми септември), Европейския ден без автомобили (22-ри септември), както и предстоящия Световен ден на сърцето (29-ти септември).

Г-жа Росина Тодорова - председател на Сдружение „Жените в бизнеса и професиите – София“ представи проекта „Пейка на здравето“ - поредица от дискусии с младежи, родители, учители и специалисти по здравни теми, вълнуващи младите хора. До края на годината предстоят три дискусии. „На 24 октомври, “НА ВЪЗДУХ” дискусията е за въздействията на замърсения въздух върху здравето, на 31 октомври – превенцията на зависимостите, и на 7 ноември – за начина на хранене, диетите и псевдоздравословните практики във фитнесите. Идеята е младите хора и специалистите да седнат на една пейка за разговор как навиците ни определят как ще се развие живота ни и какво ще е качеството му.“ Активностите може да се следят на фейсбук страницата „Пейка на здравето“.

„5 милиона души загиват годишно по света от замърсения въздух, 200 000 са смъртните случаи в ЕС, а по данни на СЗО в България смъртността, свързана със замърсения въздух, е 11 000 души на година“ – съобщи проф. д-р Коста Костов - Национален консултант по пневмология и фтизиатрия на НЗОК, както и консултант по белодробни болести на УМБАЛ „Света Анна“. – Най-опасни са фините прахови частици под 2,5 микрограма, които увреждат дълбоко белодробната тъкан и преминават в кръвообращението, откъдето достигат до другите органи и ги увреждат. Фини прахови частици може да преминат и през плацентата, да фрагментират ДНК на бебето, да предизвикат преждевременно раждане и децата да са с намален белодробен капацитет. Всяко покачване на фините прахови частици с 10 мг на куб.м. води до хроничен спад на белодробната функция на хората. Ето откъде идват 480 000 болни с хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) в България, докладвани официално преди около 14 години, за нуждите на европейската здравно статистика.

„Категорично е доказана връзката между замърсения въздух и сърдечно-съдовите заболявания, защото фините прахови частици способстват развитието на атеросклерозата – заяви доц. д-р Васил Трайков - председател на Дружеството на кардиолозите в България. – Нещо повече – при изследване на пациенти със атеросклеротични стеснения на сънната артерия в плаката са открити дори пластмасови частици.“

„Инсултът упорито отказва да предаде водещото място на България по заболеваемост и смъртност. Оказа се, че 47% от инсултите се дължат на рисковите фактори, свързани със средата, в която живеем, като от тях 37% са директно свързани със замърсения въздух. В тромбите, запушили мозъчните съдове при инсулт, се откриват фини прахови частици и други замърсители, преминали през алвеолите на белия дроб и навлезли в кръвообращението“ – заяви доц. д-р Росен Калпачки - председател на Българското дружество по инсулт.

„Алергичните заболявания са директно свързани със замърсявания на въздуха, храните и предметите, сред които живеем. В градовете децата са по-алергични, защото полените в градската среда се свързват със саждите от автомобилните газове и други замърсители и така стават по-агресивни. Същевременно остават в онези ниски слоеве на въздуха, които хората дишат“ – обясни алергологът д-р Тихомир Мустаков от Българското дружество по алергология.

„Особено застрашени от вредните ефекти на замърсения въздух са децата и бременните. Но и всеки орган страда при хората, които са изложени на замърсен въздух. Идеята на лекарска мрежа „Въздух за здраве“, в която са включени и много студенти по медицина, е да стигнем до младите хора и да ги убедим, че е по-добре да си правят профилактични прегледи, вместо да чакат да се разболеят и да бъдат лекувани“ – обърна внимание детският пулмолог доц. д-р Снежина Лазова от Сдружение „Въздух за здраве“.

Партньор на събитието са Лаборатории „Кандиларов“. Д-р Ана Цакова - изпълнителен директор на СМДЛ Кандиларов обяви, че ще подкрепят инициативата с безплатни профилактични изследвания и намаления за по-специализираните пакети изследвания. „Нашата цел, като партньор на специалистите, е хората да започнат да мислят повече за профилактика, за да може заболяванията да се предотвратят или поне открият навреме. Препоръчваме след всяко изследване да се прави консултация със специалист. Само тогава профилактиката има смисъл“, заяви д-р Цакова.

Всички участници се обединиха около идеята, че обществото побеждава болестите, а не лекарите, благодарение на взетите навреме превантивни мерки. Качеството на въздуха зависи от обществото и политиците, но и всеки човек може да допринесе с личния избор, който прави в живота си, да не замърсява околната среда.