Ваксинопрофилактиката и управлението на чистотата на въздуха бяха във фокуса на двудневен семинар в ПУ „Паисий Хилендарски”

 

В Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ се проведе двудневен семинар на тема Предизвикателства пред отношенията между наукразгледа а и публика. Гражданска наука в общественото здравеопазване и екологията. Форумът е в рамките на дейностите по изпълнение на проект за създаване на Център за високи постижения „Жан Моне“ по програма Еразъм+ на Европейската комисия. Форматът беше хибриден – в зала „Компас“ на Пловдивски университет и чрез онлайн връзка.

В събитието участваха широк спектър от специалисти и учени, както и студенти от университета. Фокус на семинара бяха две от най-актуалните теми в наши дни: ваксинопрофилактиката и управлението на чистотата на въздуха. През първия ден на събитието бяха дискутирани проблемите на ваксинационното покритие в страната и ниският обхват, причините за скептицизма по отношение на ваксините и възможностите за изграждане на ефективна комуникативна стратегия. Вторият ден беше посветен на казуса с мръсния въздух в град Пловдив и възможните мостове на диалог между гражданите и екологичните политики за осигуряване на качествена градска среда. Бяха поставени въпросите, които не могат да бъдат определени еднозначно, „сложни въпроси“, предполагащи сложни отговори, тъй като са зависими от конкретния контекст, в който са поставени: могат ли гражданите да бъдат активни участници в процеса по „добиване“ на истината? Как се борави с научни данни и какви са критериите за ориентация при употребата на информация? Как гражданите могат да участват във формирането на политики, основани на факти? А отговори се опитаха да предложат учени, преподаватели и експерти от областта на социологията, епидемиологията, физици и химици, както юристи и граждани.

 

Видеа с изказванията на експертите, презентации и друга полезна информация мжогат да се разгледат на сайта на център Жан Моне: http://hiddeneurope-jeanmonnet.uni-plovdiv.net/  

Проф. д-р Йорданка Стоилова от Медицински университет, Пловдив, и главен координатор на Експертния съвет по епидемиология, откри дискусията на тема ваксини и ваксинопрофилактика с презентация на ключови елементи от историята на медицинската наука и приложението на профилактични средства, профилактика и превенция. Тя акцентира и върху проблемите на актуалната ситуация и колебанието за ваксиниране против Ковид.

 

Ниските нива на ваксинация и недоверието или колебанието по отношение на ваксините бе тема и на презентацията на д-р Тихомир Безлов, Център за изследване на демокрацията, който разгледа проблема с ваксинацията в България като форма на „социален експеримент“ от гледна точка на един по-голям мащаб. Д-р Безлов представи данни от Евробарометър сравняващи нивото на ваксинационно покритие в различните страни (България е с най-ниско покритие) – 45% заявяват, че няма да се ваксинират, но твърдите противници на ваксинирането са много по-малко – около 20%. Според него се наблюдава равномерен темп на ваксинация от лятото насам – средно 60 000 на седмица и това се дължи на един вид административно усилие на ваксиниращите (лични лекари и центрове като представители на администрацията).

 

Представените данни, бяха подкрепени и от презентацията на д-р Костадин Сотиров, общопрактикуващ лекар, който посочи редица логистични и административни предизвикателства, пред които са изправени общопрактикуващите лекари.

 

Някои от детерминиращите фактори за колебанието по отношение на ваксинирането бяха разгледани и по-широко благодарение на резултатите от работата по друг проект на екип преподаватели от катедра „Приложна и институционална социология“ - „Изследване на отношението между медицинска наука и граждани чрез методите за анализ на големи масиви данни (Big Data): върху примера ваксинирането и хомеопатията“. Част от проблемите на модерността и актуалната Ковид пандемия (особено в България) са следствие от по-общи кризи на доверие към съвременната наука и държава. Доц. Тихомир Митев разгледа проблема за „колебанието за ваксиниране", като предпочете да се дистанцира от широко разпространения термин „антиваксъри“, поради характера му на медиен конструкт –  „властови" и силно стигматизиращ етикет. Изводът – колебанието по отношение на ваксините е проблем на общественото здравеопазване, но неговите корени не са медицински. Проблемът с ваксините не е (специфично) медицински проблем, а социален проблем.

 

Тази критична гледна точка беше продължена и от проф. Чалъков, който наблегна на значението на „аномията“ (термин, който беше използван и от проф. Стоилова) като фундамен­тално социологическо понятие за модерността. Фокус на неговото представяне беше по-общата рамка на недоверието в модерната национална държава като ефект на напрежението, създадено от фундаменталните предпоставки, на които тя се основава.

 

Д-р Христиана Бацелова, епидемиолог от Медицински университет, Пловдив – коментира проблема за ваксинационния обхват в България и последствията по отношение на смъртност и разпространение на заразата. Тя сравни ситуацията в страната с други страни от Европа и света – Франция, Дания, Испания, Зимбабве (Африка). Д-р Бацелова сподели също така наблюденията си върху анитаваксиналните нагласи в администрираните от нея Фейсбук групи за научна информация за ваксините. Специален фокус в доклада ѝ бе подготовката на медицинските кадри и как те влияят на нагласите на медицинските лица към ваксините.

 

Ас. Мими Василева и Зоро Зоров – преподавател и студент от катедра „Приложна и институционална социология“ представиха резултати от работата си с конкретни социални групи или медии – съответно прилагането на качествени методи в изследването на нагласите на българите към ваксините и нагласите и тенденциите в социалната медия Фейсбук по същата тема. Представена бе предварителна аналитична типология, според която очертаващите се във ФБ типове лица могат да бъдат определени като „конспиратор“, „прогледнал“, „отговорен“ и „недоверчив“.

 

Д-р Стефан Николов и Манол Пейков поставиха разглеждането на проблемите на отношението към ваксините и недоверието в науката в специфичните полета на науката и политиката, като се фокусираха към някои съществени елементи на разбирането за наука, научен факт, данни и комуникацията на научното познание в политиката, медиите и за широката публика.

 

Арх. Петкана Бакалова, в качеството си на гражданин с активна позиция за промяна на модела на комуникация здравни власти – граждани в областта на ваксинопрофилактиката, представи тезата за „патерналистичния модел“, в който някой (държавата) се грижи за индивида еднопосочно, монополистично и монологично, следва да бъде преосмислен.

Вторият ден от събитието стартира с представяне и очертаване на рамката на концепцията за „гражданска наука“, наложена в европейското изследователско пространство. Докторант Петя Банкова (ПУ) изложи основните ѝ параметри, като подчерта, че общо място в различните дефиниции е гражданското участие в научноизследователските дейности и включването на гражданите в изграждането на публични политики, основани на научни данни. В последвалите доклади проф. Чалъков и доц. Митев предложиха критически прочит на тази донякъде нормативна програма, като подчертаха значимостта на социалния, политически и културен контекст, на рисковете от релативизиране на научния метод и заплахите от налагане на популизъм в науката.

 

Ранно модерната наука действително възниква като „граждански акт“ на представители на аристокрацията и третото съсловие и като такава тя съ-участва в конститурането на суверенната държава, но почти до края на 19 век науката се развива предимно от заможни хора които не са на държавна служба и от днешна гледна точка може да се определят като „аматьори“. Тук понятия като призвание, алтруизъм и „посветеност на делото“ играят ключова роля. Всичко това започва да се  променя от началото на миналия век с появата на масовата наука, финансирана от държавата и корпорациите.

 

В следващия панел гл. ас. Атанас Терзийски (ПУ) представи дейността на meter.ac  - технологична мрежа за измерване на различни компоненти на въздуха, действаща на територията на България. Meter.ac e дело и продукт на учени - ентусиасти, които със сътрудничеството на граждани, показват един възможен формат на „гражданска наука“. Важна черта на мрежата е възприетият от нея отворен модел за достъп до информацията: широкото и свободно разпространение на данните от измерванията е също така и един модел на взаимодействие и трансформация на информацията преминаваща от научното поле, към политическото, публичното и обратно в научното. 

 

В последния панел бе разгледан казусът с мръсния въздух на град Пловдив. Той беше тематизиран от гледна точка на усилията на гражданите за участие в политиките за управление на общите облага и участието им в изграждането на стратегии и мерки за подобряване на качеството на градската среда. Проф. Наумова, специалист по социология на правото, представи нормативната рамка, която урежда мястото, ролята и потенциала на гражданското общество в тези процеси. Бяха представени два конкретни опита в тази насока – две съдебни дела срещу Община Пловдив, заведени от граждани, сдружения и неправителствени организации във връзка с качеството и контрола на заобикалящата ни среда. Адв. Георги Велев и адв. Михаил Екимджиев наблегнаха на значението на „съдебните дела в обществен интерес“ като начин за отстояване на гражданска позиция чрез възможностите, предоставени от нормативната уредба на европейското законодателство.  

 

Една от изключително позитивните презентации, беше дело на Михаил Косев, гражданин и независим артист, който представи своята активна позиция по отношение на опазването на чистота на въздуха, както и учебен филм, изработен от деца от пловдивско училище по време на извънкласен курс по кино, воден от самия него.

 

Събитието се осъществява с подкрепата на програма Еразъм+ на Европейския съюз. Подкрепата на Европейската Комисия за изготвянето на настоящата публикация не представлява одобрение на съдържанието, което отразява гледните точки само на авторите и не може да се търси отговорност от Комисията за всяка употреба, която може да бъде използвана за информацията, съдържаща се в нея.