Общините настояват за непрекъснат диалог с държавата за бъдещето на политиките за енергия, климат и сградно обновяване

На 24 и 25 юни в Габрово се проведе петото издание на дискусионния форум „Кметовете говорят“, организиран от Община Габрово, Общинската мрежа за енергийна ефективност ЕкоЕнергия и Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект. Тазгодишното издание премина под мотото „В очакване на бюджета: ще намерим ли решения за забавените процеси“ и обсъди как общините могат да продължат да подготвят и изпълняват проекти за устойчива енергия, сградно обновяване и въглеродна неутралност в условията на неясни срокове, забавени решения и ограничена предвидимост.

Най-ясният извод от форума е, че общините искат и имат нужда от реален разговор с държавата за бъдещето на страната – не само като крайни бенефициенти на програми, а като партньори при определянето на приоритетите, правилата, финансовите механизми и сроковете за изпълнение.

Още при откриването изпълнителният директор на ЕнЕфект Драгомир Цанев изтъкна, че смисълът на форума е нуждите на местните власти да достигат до изпълнителната власт, защото „това не са нуждите и притесненията на хората, които работят в администрацията, а на хората, които живеят в нашите градове“. По думите му подобни формати са необходими именно защото енергийната ефективност и устойчивата енергия не са секторен въпрос, а политики, които пряко засягат благосъстоянието на гражданите.

Кметът на Габрово Таня Христова постави разговора в по-широк контекст. „Смисълът на това събитие със сигурност не е кметовете да се оплакват. Ако държавата си мисли, че се събираме, за да се оплакваме, това не е вярно. Ние се събираме, защото искаме да водим диалог – както с държавата, така и с всички ключови партньори – за да намираме решения и да насочваме ресурсите така, че качеството на живот и политиките за устойчива енергия и климат да достигат до местата, в които живеем“, заяви тя.

Христова обърна внимание и на следващата многогодишна финансова рамка на ЕС, която ще определи възможностите за инвестиции през следващите години. По думите ѝ България не трябва да изчаква решенията да бъдат взети без активното участие на местните власти: „В Европа тече сериозен дебат за това дали новите политики ще бъдат централизирани. Ние чакаме, а не трябва да чакаме. Диалогът на кметовете с всички останали е изключително важен, защото трябва да знаем какво ще се случва с нас.“

В рамките на форума бяха представени важни позиции и информация от ключови участници в изпълнението на политиките. Антон Гладнишки, началник на отдел „Реформи и устойчив преход“ в „Централно координационно звено“ на Министерски съвет, представи актуалното развитие по Социалния план за климата и предупреди, че забавянето на процесите на европейско и национално равнище създава несигурност за бъдещото използване на инструмента. Той посочи, че политиките за климат и енергия все по-често се поставят под въпрос, въпреки че нуждата от ресурс за енергийна ефективност остава очевидна. По думите му част от усилията на администрацията са насочени към това да се гарантира, че разходите за управление и изпълнение на проектите няма да бъдат ограничени по начин, който би обезсмислил участието на общините.

От страна на Българската банка за развитие Анита Кузманова, началник управление „Публични програми и проекти“, Българска банка за развитие, представи актуална информация за администрирането на проектите по програмите за обновяване на жилищни сгради. Тя подчерта, че към общините вече са изпратени искания за потвърждаване на интерес и призова местните администрации да следят профилите си в ИСУН и да реагират своевременно на исканията за информация. „Правим всичко възможно процесът да бъде ускорен. В момента тече проверка на проектите и при положителна оценка ще бъдат изпращани покани към общините за сключване на договори“, посочи тя.

Особено внимание беше отделено на Националния фонд за декарбонизация и очакванията към бъдещите продукти за еднофамилни жилищни сгради – сегмент, който досега оставаше с ограничен достъп до публична подкрепа. Люба Никифорова, изпълнителен директор на Алианс за декарбонизация на България, подчерта, че основната задача е фондът да се превърне в постоянен финансов механизъм, а не в поредна кампания. „Има належаща нужда от постоянно съществуващо финансиране, което да не бъде кампанийно. Нужни са широк териториален обхват, по-бърза реализация на проектите и механизъм, който да работи устойчиво в различните сегменти на сградния фонд“, заяви тя.

По думите ѝ първите приоритети трябва да включват техническа помощ на място, подготовка на качествени енергийни обследвания, финансов инструмент за еднофамилните жилищни сгради, подкрепа за енергийни общности и решения за общинските сгради. В същото време тя предупреди, че не трябва да се създават необосновани очаквания: „Финансовият ресурс, с който в момента разполага Националният фонд за декарбонизация, не е достатъчен за широкообхватна кампания за еднофамилните жилищни сгради на цялата територия на България. Затова една от задачите ни е да привлечем допълнителен финансов ресурс, за да може мащабът на инструментите да отговаря на реалните нужди.“

В рамките на дискусията общините поставиха редица практически въпроси, свързани със забавените плащания, промяната на условията, амортизацията на подготвените проекти, поскъпването на строителните дейности и липсата на устойчив канал за комуникация с отговорните институции. Участниците подчертаха, че проблемът вече не е само стратегически, а изцяло практически: когато гражданите, етажната собственост и общините влагат време, доверие и средства в подготовка на проекти, но изпълнението се отлага с месеци и години, се губи не само конкретна инвестиция, а подкрепата за цялата политика.

Форумът представи силни международни примери от Финландия, Полша и Швеция. Марку Маркула, заместник-председател на Европейския комитет на регионите и член на общинския съвет на Еспоо, Финландия, постави българския разговор в европейски контекст и акцентира върху нуждата местните и регионалните власти да бъдат включени в подготовката на следващата финансова рамка на ЕС. Опитът на Вроцлав и Хелзингборг показа как интегрираното управление на градските политики, ясната стратегическа посока и постоянният обмен между институциите могат да ускорят прехода към климатична неутралност.

Вторият ден на форума обхвана подготовката на конкретни проекти и практически решения за общините: проектиране на нулевоемисионни сгради, сградно обновяване с фабрично произведени компоненти, автоматизация на системите за отопление, охлаждане и вентилация в детски градини, използване на геотермална енергия в централизирани топлоснабдителни системи, както и развитието на общности за възобновяема енергия и възможностите за обучение на общински експерти и енергийни консултанти в центрове за обслужване на едно гише. Форумът завърши с практическо обучение за контрол на качеството при монтаж на фотоволтаични инсталации.

Форумът „Кметовете говорят“ за поредна година показа, че общините не поставят само въпроси за финансиране. Те настояват за разговор за бъдещето на България и Европа – разговор, който трябва да започне навреме, открито и с реалното участие на местните власти. Без общините няма изпълнение, няма доверие и няма трайни резултати.