Действащата наредба за безопасност при работа в горещо време е остаряла и не защитава достатъчно работещите, сигнализират експерти

В България броят на нарушенията на изискванията за безопасност и здраве при работа в горещо време расте тревожно, а действащата Наредба за минималните изисквания за микроклимата на работните места не е адаптирана към реалностите на различните професии и рисковите групи. Това дискутира Даниела Чолакова, експерт по инженерна безопасност в ЛОТ-КОНСУЛТ, в ефира на Euronews Bulgaria и представи и две инфографики с основните гранични стойности и изключенията в нормативната база.

„Време е наредбата да се преработи. Не можем да поставяме под един знаменател всички, които работят на открито, и да определяме условията единствено по обявените оранжев или червен код. Границите са твърде размити и липсват ясни санкции при нарушения,“ подчерта Чолакова.

Само през юни в Инспекцията по труда са подадени над 20 сигнала за неспазване на допустимите стойности при работа в горещо време, като най-много жалби идват от строителния сектор. Нарушения обаче има и в други сфери – транспорт, куриерски услуги, търговия на открито.

Сегашната наредба определя температурни диапазони и други параметри за работа, но, по думите на експерта, тя се прилага предимно за закрити помещения и не отчита спецификите на различните видове труд. Липсва и специален фокус върху уязвимите групи - хора с хронични сърдечно-съдови заболявания, бременни жени, млади хора с ниско кръвно налягане.

„Всички се концентрират върху даването на вода, но това не е достатъчно. При жегите се нарушава електролитният баланс на тялото и трябва да се осигуряват и електролити. Необходими са по-чести почивки, климатизирани помещения за възстановяване и адаптиран режим на труд и почивка според вида работа,“ обясни Чолакова.

Експертът посочи примера на Гърция, където от юли 2024 г. работата на открито е забранена между 12:00 и 17:00 ч. при температури над 40°C. Санкциите за работодатели, които нарушават мярката, започват от 8 000 евро.

„В България санкциите са от 1500 до 30 000 лева, но на фона на загубите при спиране на работа, тези суми не мотивират никого да направи реални промени. Необходими са ясни и по-сериозни санкции, които да имат превантивен ефект,“ каза още Чолакова.

Продължителното излагане на високи температури не засяга само физическата издръжливост, но и води до сериозни здравословни последици. Според експерта високите температури могат да отключат или влошат състояния като сърдечно-съдови заболявания, неврологични и храносмилателни проблеми.

„Това, че не сме получили топлинен удар, не означава, че тялото ни не страда. Жегата ускорява окислителните процеси в организма и буквално ни състарява,“ предупреди тя.

Ранните признаци на топлинен удар включват замайване, повръщане, загуба на концентрация, дезориентация и дори загуба на съзнание. Състоянието може да настъпи и на сянка, особено при продължителни топлинни вълни без време за адаптация.

Според опита на ЛОТ-КОНСУЛТ, единствената българска компания по здраве и безопасност при работа, която работи за мисиите на ЕК, необходима е работна група от експерти, която да преразгледа наредбата, да премахне неяснотите и да добави конкретни мерки за различните видове труд и рискови групи. Това включва:

· Ясни граници за работа на открито, независими от административно определени кодове.

· Специални правила за уязвими групи.

· По-сериозни санкции, които да стимулират спазването на мерките.

· Промяна в културата на безопасност – чрез обучения, информираност и инвестиции в условията на труд.

„Работодателите трябва да разберат, че спазването на тези изисквания не е разход, а инвестиция в здравето на служителите и в устойчивостта на своя бизнес,“ подчерта Чолакова. Тя припомни, че държавата поддържа фонд за условията на труд, от който фирмите могат да финансират модернизацията на вентилационните и климатичните системи.

Адаптацията към високите температури не се изчерпва само с работната среда. Градската инфраструктура също трябва да се променя, за да намалява температурния стрес. Засенчването на улици, изграждането на зелени острови и увеличаването на зелените площи могат да намалят необходимостта от климатици с до 30%.

„Живеем в нова климатична реалност. Планетата се затопля, а температурите няма да се понижават. Не можем да си позволим да чакаме. Промяната в нормативната база е спешна,“ категорична е Чолакова.