„Дом дневен, дом нощен" от Олга Токарчук – роман констелация за смели читатели

Един от най-популярните и обсъждани романи на полската нобелистка Олга Токарчук с ново издание на български език от издателство ICU.

В навечерието на гостуването в България на полската носителка на Нобелова награда за литература Олга Токарчук, издателство ICU предлага обновено издание на български език на един от
най-популярните й и обсъждани романи – „Дом дневен, дом нощен".

Той е четвъртият роман на Олга Токарчук и първи от нейните „романи констелации", както ги нарича самата авторка – романи, които разказват привидно фрагментарни, но оплетени в обща мрежа истории.

Финалист за Международна дъблинска литературна награда и носител на най-престижната полска литературна награда "Нике" (в категория "Награда на публиката"), „Дом дневен, дом нощен" е амбициозен литературен проект, който надскача жанрови и стилистични граници. С щипка магически реализъм и изкусен психологически писец, този фасетъчен роман прониква под привидността, за да прикове читателското съзнание в пулсиращи парчета картини от човешки животи. Историите на героите, привидно разпръснати, чертаят карта от деликатни връзки, която само най-смелите читатели са готови да следват.

„Разбирам този роман като разказ за границите – както за тези, физическите, които можеш да пипнеш, така и за онези, неуловимите, които конструираме в главите си, за да създадем макар и измамен ред в действителността и да се опитаме да я контролираме. Минало-бъдеще, реално-нереално, жена-мъж, човек-животно, сън-яве, една държава-друга държава, един език-друг език. Полюсите на тези категории създават проста мрежа, която ни позволява да се чувстваме сигурни – имаме чувството, че разбираме света. Но най-интересното, най-живото и истинското се случва винаги някъде помежду, в безкрайно дългото пограничие", споделя нобелистката.

Преживяванията на хората от едно погранично градче се преплитат със сънища и натурфилософски разсъждения за границите на битието, за да предложат на читателите нова перспектива и преживявания.

„Понякога разказвачът е капризен, появява се и изчезва. Така се случи със следващата ми книга, „Дом дневен, дом нощен". На пръв поглед разказвачката в тази книга прилича на авторката – някой, който опитва да заживее в стара бивша немска къща в Котлина Клодзка. Точно нейните разкази за опитомяването на пространството, за хората и случките представляват тъканта на този роман. Но когато погледнем наратива по-отблизо, бързо ще разберем, че разказвачката е прекалено малка, прекалено крехка, за да обхване всички нива на съчиняването. Това със сигурност не е перспективата на реална личност. По-скоро имаме усещането, че тази скицирана с няколко щриха разказвачка се осланя на един по-могъщ глас, много по-всеобхватен и универсален. [...] Изглеждаше, че някаква част от мен е решила да се откъсне от по-голямото цяло и да заговори със собствен глас, с гласа на паноптичен, всезнаещ разказвач – повествователят, който с голямо усърдие умее да разкаже историята на обитателите на къщата отпреди войната, владее перукерството и има много за казване на тема гъби. Неговата перспектива понякога е ексцентрична, причудлива, но поради това витална и изненадваща." (Олга Токарчук в есето „Психология на разказвача" от сборника „Чувствителният разказвач", превод от полски: Крум Крумов).