WWF: Не приемайте закон за увеличаване на безконтролната сеч

Благодарение на обществения натиск опасни предложения не влязоха във финалното предложения за изменение на Закона за горите (ЗГ). Но остават такива, които, ако бъдат приети, биха увеличили административния произвол в горите и биха облагодетелствали незаконния дърводобив.
 
Затова международната природозащитна организация WWF изпраща открито писмо до народните представители с призив да не прибързват с приемането на необмислени предложения за промени в Закона за горите, предвидени за разглеждане днес в пленарна зала. WWF предлага и конкретни изменения в ЗИД на ЗГ, които биха били от полза за горите и хората, които зависят от тях.
 
Текст на писмото:
 
Уважаеми дами и господа народни представители,
 
Молим да не приемате текстовете на § 12 от ЗИД на ЗГ във варианта одобрен на второ гласуване от Комисия по земеделието, храните и горите. А именно:
 
§ 12. В Допълнителната разпоредба, в § 1 се създават т. 56 и 57:

„56. „План-извлечение“ е документ, с който се определя насока за стопанисване, когато няма утвърден горскостопански план или с който се изменя насоката за стопанисване при провеждане на санитарна и/или принудителна сеч; за провеждане на сечи с изследователска и опитна цел; за изграждане на обекти по чл. 153, ал. 1, т. 2 – 7; за изграждане на обекти по чл. 153, aл. 1, т. 1, когато обектите се намират извън насаждението, предвидено за сеч; за планиране и провеждане на сечи, когато горскостопанският план или програмата е в процес на изработване.
57. „Изключителни случаи“ са случаи, при които е необходимо отсичане на немаркирани дървета с цел предотвратяване или потушаване на пожари, при възникване на природни бедствия и аварии, както и с цел премахване на дървета, създаващи опасност за функциониране на инфраструктурни обекти или за предотвратяване на опасности, застрашаващи живота и здравето на хората, решението за което е взето от компетентните държавни и общински органи, определени в наредбата по чл. 101, ал. 3.“
 
Окончателното одобряване на тези текстове от парламента ще доведе до значителен административен произвол,  не постигане целите на Закона за горите и увеличаване на незаконния дърводобив.
 
Предлагаме посочените текстове да се прецизират по следния начин:
 
„56. „План-извлечение“ е документ, с който се определя насока за стопанисване, когато няма утвърден горскостопански план или когато горскостопанският план или програмата е в процес на изработване.
 
57. „Изключителни случаи“ са случаи, при които е необходимо отсичане на немаркирани дървета с цел потушаване на пожари, при възникнали природни бедствия и аварии, застрашаващи живота и здравето на хората и функционирането на инфраструктурни обекти, решението за което е взето от компетентните държавни и общински органи, определени в наредбата по чл. 101, ал. 3.“
 
Изключение от правилото по чл. 108, ал. 1 от ЗГ изискващо провеждане на сеч само след издаване на позволително за сеч е целесъобразно да съществува само в случай на вече възникнали неблагоприятни последици, защото тогава времето за реакция е кратко и може да налага предприемането на спешни действия с провеждане на сеч, без да се спазват изискванията за издаване на позволително за сеч. Отделен е въпроса, че времето за издаване на позволително за сеч чрез системата на ИАГ не отнема повече от няколко минути, но все пак е целесъобразно да съществува изключение от правилото по чл. 108, ал. 1 от ЗГ за случаите на пожари и др. природни бедствия или възникнала опасност за живота и здравето на граждани или за целостта на инфраструктурни проекти. Случаите, при които съществува бъдеща опасност от неблагоприятни последици или всякакви други случаи целящи административно облекчаване на стопаните на горските територии, не налагат отклонение от изискването за провеждане на сеч само след издаване на позволително за сеч. 
 
Трябва да се държи сметка, че провеждането на сеч без позволително, е не само закононарушение, но от повече от 50 години е и престъпление по чл. 235 от Наказателния кодекс. Отклонение от трайното разбиране на националния законодател закрепено в такъв дълъг период от време и то при различен основен закон, че сечите следва да се провеждат само при издадено позволително за сеч, трябва да се допуска само за онези случаи, които безспорно налагат такова отклонение. Такива са само случаите при вече възникнали неблагоприятни последици. Всички разпоредби на закона, включително и чл. 108, трябва да се преценяват през призмата на изискването за ред в горския сектор, което налага максимално ограничаване на изключенията от законови правила, респективно и максимално ограничаване на свободата на преценка на изпълнителната власт.
 
По отношение инструмента „план-извлечение“, няма никаква логика да се създават други инструменти за изменение на съществени параметри на горскостопанските планове и програми, след като вече ще съществува законова възможност за тяхното изменение с предвижданите редакции на чл. 18, ал. 1 от закона. Това само утежнява излишно регулациите касаещи основанията за провеждане на сечи, провеждането им и последващия контрол за тяхната законност, не само по отношение разпоредбите на ЗГ, но по отношение и разпоредбите на ЗЗТ, ЗБР и други закони. Може да се направи компромис с този инструмент по отношение  определянето на  насоки на стопанисване и провеждане на сечи, когато няма утвърден горскостопански план или програма (на практика тази хипотеза не съществува, освен за новосъздадени горски единици). Както и в преходния период между изтичането на действието на старите планове или програми до утвърждаването на нови такива. Макар, че и в този случай законът не създава никакви пречки инвентаризацията и планирането да започнат рано, така че процесът по утвърждаване на новият план или програма да приключи при изтичане действието на старите такива.
 
Във всички останали случаи сечите следва да се планират с горскостопанските планове и програми или чрез техни изменения при съобразяване резултатите от инвентаризацията на насажденията и след обществено обсъждане.
 
Доколкото със ЗИД на ЗГ се въвеждат понятия, като „принудителна сеч“ и „насока стопанисване“,  за тях следва да бъдат създадени легални дефиниции в ЗГ, за да се ограничат възможностите изпълнителната власт да изпълва тези понятия със съдържание, което законодателят не е предвиждал, когато е преценявал нуждата от създаване на регулации за тях. Легална дефиниция следва да бъде създадена и за понятието „санитарна сеч“, което присъства в чл. 106 от ЗГ от неговото приемане но и до днес остава неизяснено.