USAID под прицела на Тръмп: очакват се сериозни икономически последици

Политиката "Америка на първо място" на президента Доналд Тръмп поставя под заплаха международната помощ от САЩ, особено за региони като Субсахарска Африка, и засяга Агенцията за международно развитие USAID. От Кофас прогнозират, че тези промени могат да доведат до сериозни икономически последици.
Международната помощ на САЩ достига 68 милиона долара през 2023 г. (или 0.24% от БВП). САЩ са най-големият източник на чуждестранна помощ в абсолютни стойности в света, но изостават от няколко европейски държави, Канада и Япония, като дял от БВП.

Какво представлява Американската агенция за международно развитие – USAID?

Агенцията на САЩ за международно развитие USAID е създадена по заповед на президента Джон Ф. Кенеди през 1961 г., след приемането на Закона за чуждестранна помощ от Конгреса, имащ за цел да създаде агенция, която да наблюдава помощта за развиващите се страни. Първоначално USAID e част от Държавния департамент, но става независима изпълнителна агенция през 1998 г. 

В деня на встъпването си в длъжност (20 януари) президентът Тръмп подписва изпълнителна заповед за замразяване на чуждестранната помощ в рамките на 90 дни, за да прецени дали тя съответства на неговата политика „Америка на първо място“. Изключение правят военната помощ за Египет и Израел, както и спешната хранителна помощ. 

Държавният секретар Марко Рубио, назначен от Тръмп, заяви, че USAID трябва да бъде приведена в съответствие с външната политика на САЩ и да бъде реорганизирана в сътрудничество с Конгреса. Илон Мъск, ръководител на Департамента по правителствена ефективност (DOGE), пък предложи агенцията да бъде закрита.

„Със сигурност тази мярка ще повлияе на българската среда и подкрепата, която сме получавали от САЩ за развитие на бизнеса в България. Ще станем по-неустойчиви на влияния, идващи от други държави.“ коментира Пламен Димитров, управител на Кофас за България.

Преди последните решения, USAID разполагаше с бюджет от 40 милиарда щатски долара (2023 г.) и оперираше в 60 държави с около 10 000 служители, две трети от които работят в чужбина. По-голямата част от дейностите на място обаче се изпълняваха от трети страни.

Защо агенцията USAID е под прицел?

Агенцията е обект на критики от президента Тръмп и Илон Мъск като част от усилията им за смаляване на федералното правителство. Те обвиняват USAID в прокарване на „либерална програма“. Тръмп дори заяви, че тя се ръководи от „радикални фанатици“. 

Субсахарска Африка беше вторият по големина получател на средства от USAID като през 2023 г. усвои 40% от бюджета. Ако се изключи помощта за Украйна, делът на Африка нараства до 69%. Макар помощта да представлява само 0,8% от регионалния БВП, в десет държави на юг от Сахара тази помощ представлява най-малко 2% от БВП. (фиг. 1)

По отношение на други програми (икономическо развитие, обучение за борба с тероризма, сътрудничество за борба с наркотиците и др.), организациите за помощ и служителите могат да кандидатстват за освобождаване, ако смятат, че замразяването вреди на интересите на САЩ. На 13ти февруари, Федералният съдия от окръг Колумбия, Амир Али, под натиска на представители набизнеса и НПО-та пише заповед за възобновяване на плащанията, като посочва, че служители на администрацията на Тръмп „не са предложили никакво обяснение защо пълното спиране на цялата чуждестранна помощ, предоставена от Конгреса“.

Рискове 

Въпреки че първоначалното решение за замразяване беше частично отменено от съда, от Кофас посочват, че тези действия могат да имат сериозни последици:
•    Заплаха за хуманитарните и здравните програми – 80% от разходите на USAID в Субсахарска Африка са насочени към здравеопазване и хуманитарна помощ и подлежат на изключения. Останалите 20% обаче бяха засегнати и могат да бъдат отменени или съкратени след приключване на 90-дневния преглед.
•    Повишен риск от социални и здравни кризи – Дори краткосрочното спиране на програмите увеличава риска от глад, разпространение на болести (като ХИВ в Южна Африка и ебола в Уганда) и разширяване на влиянието на джихадистки групировки (например в Сомалия).
•    Оттеглянето на САЩ от Световната здравна организация (СЗО) – оттегляне на САЩ, като най-големият дарител с 15% от бюджета на СЗО, създава риск за здравните програми. Фондацията Гейтс обаче може да увеличи своя принос.
•    Политическа нестабилност – Изтеглянето на помощта може да разклати доверието в африканските правителства и да създаде среда за разширяване на екстремистки организации. Рискът от военни преврати, които вече зачестяват в Западна и Централна Африка, също се увеличава.

По-широки последици от политиката на Тръмп

Администрацията на Тръмп вероятно ще се опита да използва помощта като средство за натиск върху 47 африкански правителства. Също така, продължаването на Закона за растеж и възможности в Африка (AGOA), който изтича през септември 2025 г., може да бъде използвано като разменна монета. Много африкански икономики държат на безмитния достъп до американския пазар, особено в текстилната индустрия. Тази политика би могла да навреди на най-слабо развитите страни, които разчитат на по-високи мита за защита на местната индустрия. Сред най-уязвимите са Южна Африка, Нигерия, Гана, Нигер, Либерия и Того. 

След като Тръмп замрази двустранната помощ, държавният секретар Рубио отказа да участва в срещата на Г-20 в Йоханесбург. Вашингтон е обезпокоен от новоприетият Закон за отчуждаване, който позволява на правителството на Южна Африка да конфискува земеделска собственост на етническите малцинства в Африка без обезщетение. Китай може да се възползва от ситуацията, създадена от САЩ, и да увеличи помощта си за Африка. През септември 2024 г. президентът Си Дзинпин обеща 50 милиарда щатски долара за Африка през следващите три години. Традиционно Китай не изисква политическа лоялност, което може да ограничи стремежа на САЩ да намалят чуждестранната помощ.