16 Декември 2020г.
Двете най-големи организации на риболовците в България протестират, че нито едно от техните предложения не е влязло в промените в Закона за рибарството и аквакултурите. Те бяха разгледани от парламентарната комисия по земеделието и храните на 10 декември, но без представители на организираните любители въдичари.
Става въпрос за Съюза на ловците и риболовците в България, в който членуват над 130 ловно-рибарски сдружения с повече от 50 хиляди членове-риболовци, и Българската федерация по риболовни спортове, която обединява 54 сдружения на спортните риболовци.
Двете организации са изпратили свои писмени становища до Министерство на земеделието, храните и горите в процеса на предварително обсъждане на законопроекта. Нещо повече – през септември организираха и среща-дискусия в сградата на СЛРБ, в която взеха участие отговорни представители на МЗХГ и ИАРА. Техните обещания бяха, че ще се вслушат в гласовете на риболовците и че законопроектът ще бъде задвижен, само ако има широко съгласие по него. Сега се оказва, че всичко се върши на тъмно според представители на двете организации.
„Предложенията ни опираха до организацията на любителския риболов и бяха обсъждани на две срещи с представители на земеделското министерство. Касаеха основно управлението на рибните ресурси, в това число в големите язовири, реките и старите речни корита. Настоявахме да се прецизира кой точно и по какъв механизъм може да ги управлява. Единственото ни желание беше да ни допуснат до обсъжданията, за да участваме в дебатите. Оказва се, че нашите предложения въобще не са били разглеждани. Не мисля, че е нормално да пренебрегват най-масовите риболовни организации в България, каквато сме ние”, заяви Георги Михайлов, председател на БФРС и член на УС на НЛРС-СЛРБ.
Председателят на СЛРБ инж. Васил Василев пък припомня, че сред предложенията беше и създаването на Национален фонд за зарибяване, в който да постъпват 50% от набраните средства от издадените риболовни билети и събраните глоби, който да замени сегашната система на неефективно и често фиктивно зарибяване.
Беше поставен също така и въпросът за прецизиране на собствеността върху рибния ресурс в страната. НЛРС-СЛРБ и БФРС настояха да отпадне предложението за „свободни зони“ в отдаваните за стопанисване на риболовни сдружения водоеми, защото това ще демотивира стопаните да влагат средства в зарибяване. От БФРС пък се обявиха против въвеждането на билет за риболовстващите от бреговата ивица на Черно море и такъв да се изисква само при риболов от лодка.
Нищо от тези, както и от много други предложения, в крайна сметка не видя бял свят като законодателна инициатива. Нещо повече – с новия проектозакон вносителите освобождават министъра на земеделието, храните и горите от задължението да включи в състава на Консултативния съвет по рибарство представители на най-големите сдружения на любителите риболовци в страната.
http://bfrs.bg/ribolovcite-aut-ot-obsajdaneto-na-zakona-za-ribolova/