Мимо Гарсия: Нито ден без политически спектакъл

Колкото политиците наистина са се трогнали и загрижили за цената на олиото и яйцата, толкова им пука дали и евентуално по какъв начин ще се отрази влизането в еврозоната на обикновения човек.

Знам че, колкото и да се питам как има и един да вярва на този дивашки популизъм, при избиратели, мятащи пачки от балкони; залагащи пари в тотално лъхащи на измама финансови пирамиди; манипулирани и от най-зле скалъпените дезинформационни кампании, то милиони чакат да пуснат глас за поредния „спасител”, независимо дали „ще ги варди” от „хранителни вериги-поробителки”, „джендъри”, „соросоиди”, „чужда валута” и т.н. 

Циркът с плискане на червена боя и нефелни провокации в центъра е игран многократно. Бутафорното разграничаване чрез позиции, целящо да убеди вътрешната и външната публика, че има „читави”, които ще се справят със „злото”, което самите те създават, е предъвкваната историйка на доброто и лошото ченге a.k.a. „плашило за пред Европа, за да ни търпи”.

Същевременно най-безумното, което правим е, че обръщаме внимание на подобни акции и по този начин им правим услуга, давайки още и още място на сцената и съпътстващото медийно внимание.

Нека се сетим на финала за Граучо Маркс и емблематичното и иронично: 
„Това са моите принципи и ако не ви харесват... е, имам и други.”

Така и нашите политици. Днес са тръмписти, вчера бяха върли застъпници на Демократическата партия.
Кълняха се в Украйна и хулеха Русия, сега дават заден. 

Имайте едно наум, че по същия начин ще са хлъзгави и гъвкави за всяка тема, включително за чуждите вериги и еврото, и не приемайте думите им за чиста монета, защото казаното този час може да не важи на следващия.