Липсата на правилна информационна кампания може да удължи кризата

Страната ни се намира в изключително сложна политическа ситуация. Третите по ред извънредни парламентарни избори показаха фрагментирано политическо представителство и поява на нови формации, както и потенциална възможност за редовно правителство. Заявката на спечелилата партия за нов подход в политиката и публичността на сложните преговори павират пътя към формиране на единствената възможна коалиция, която да може да преведе страната през мултикризисната ситуация, в която се намираме и да я стабилизира. Всяка от участващите в преговорите политическа организация е натоварена с огромни очаквания – както вътрешно-партийни, така и национални за формиране на редовно правителство с достатъчно дълъг хоризонт на управление.

Досегашните преговори между потенциалните бъдещи партньори минаха през основните за икономиката и обществото значими теми. Но не трябва да се забравя поредната вълна на пандемията от COVID-19 и всички проблеми, които разпространението на вируса носи със себе си. България от месеци е на първите места в света по смъртност и по заболели на глава от населението, ваксинацията се случва с изключително незадоволителни нива, а новият щам „Омикрон“ навлиза в редица страни, включително тези от ЕС.

На този фон думите за възможния кандидат за министър-председател Кирил Петков, че „имунизацията е политически и личен приоритет“ могат само да бъдат адмирирани. Притеснение обаче буди намерението да се използват само медицински лица за справяне с кризата. Това вече е обществена криза, криза на ценности и възгледи, криза на очакванията и разочарованията от действията на редица политици. Липсата на комуникационни специалисти за пореден път може да се отрази в неправилен подход към ситуацията.

Стандартен преглед и анализ на риска показва висока вероятност от ескалация на кризата, като тя може да се увеличава по размер и обхват. Стават все по-сериозни индикациите, че ЕС може да ни наложи блокада на границите, заради ниските нива на ваксинация. Затварянето на търговските пътища, ограничаването на свободното движение на хора и влизането в световния новинарски обмен, като „страната гето в ЕС“ ще съсипе нашата икономика. Това би могло да доведе до няколко изключително тревожни икономически и социални последици, например:

1. Сериозен отлив на туристи и съсипване на туристическия бизнес;

2. Отлив на инвеститори, които няма да имат желание да инвестират в страна, която е под медицинска блокада.

3. Силно затруднение или невъзможност на български граждани да пътуват в ЕС.

Разбираемо е бъдещото коалиционно правителство на промяната да иска да подходи глобално и да започне така нужните реформи в здравеопазването. Но е от изключителна важност да се адресира комуникационната криза с ниските нива на доверие във ваксините и във възприемането на имунизацията като научно-доказано решение за справяне с пандемиите. И това да стане колкото се може по-скоро след формиране на правителство.

В тази връзка Центърът за анализ и кризисни комуникации смята за изключително необходимо една от първите конкретни мерки на новия кабинет да бъде формиране на Кризисен комуникационен щаб или поне на Координационна група по кампания за ваксините. Най-спешните дейности, които трябва да се поемат, биха могли да се групират така:

• Пресичане на фалшивите новини;
• Даване на отговори на важни въпроси;
• Организиране на консултационни екипи със специалисти – относно потенциално влияние на ваксините на болни с други болести;
• Работа с малки и по-големи общности – лични лекари, учители, преподаватели, представители на вероизповеданията, работодателски организации и т.н.;
• Работа с медиите за повишаване на информираността на журналистите;
• Работа с медиите за спиране на предавания за „конспиративни теории“ и „шамански алтернативни начини на лечение“;
• Координация с международните институции и използване на тяхната информационна база данни;
• · И много други, важни за правилната информираност на българските граждани.

Времето на кампаниите, които засягат само повърхността на проблема, приключи. Трябва да се работи на всички фронтове, за да се спечели войната. За да не даваме повече жертви.

Цялата система на здравеопазване има нужда от тотална реформа. Реформа, която беше отказвана през последните години. Реформа, която да включва промяна на здравната култура на всеки български гражданин, превенция и профилактика на различни болести и болестни състояния, анализ на грешките и управление на риска, управление на промяната и цялостна трансформация. Но това са средносрочни или дългосрочни задачи, които ще се изпълняват по време на мандата. Сега е времето на спешни действия за адекватна комуникация за решително справяне с текущата криза.

Липсата на адекватни комуникации продължава да ражда чудовища. Месец след месец, ден след ден. А българите са жертва на тези чудовища.

За Центъра за анализ и кризисни комуникации

Центърът за анализи и кризисни комуникации е създаден през месец септември 2018 г. от доц. д-р Александър Христов, Любомир Аламанов и Даниел Киряков. Центърът има за цел създаване на анализи и прогнози за комуникационни кризи, оценка на потенциалните комуникационни рискове, препоръки за създаване на процедури по превенция и реакция в случай на криза.

За създателите на Центъра за анализ и кризисни комуникации

Доц. д-р Александър Христов е управляващ директор на Параграф 42 – ПР агенция, профилирана в измерването и оценката на ефективността в комуникациите, редовен преподавател е в УНСС, води курсове по ПР и в НБУ. В момента е и Заместник-председател на Българската асоциация на ПР агенциите (БАПРА), а през периода 2011 – 2013 г. е Председател на Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО). С ПР се занимава от близо 20 години. Бил е журналист, заемал е мениджърски позиции маркетингови и комуникационни звена във финансови институции, управлявал е комуникационни проекти на клиенти от различни браншове като акаунт директор в ПР агенция Сивитас България. Завършил е Международни икономически отношения в УНСС и е защитил докторска дисертация по тема, свързана с негативните въздействия на рекламата. Автор е на четири книги и над 80 публикации в наши и чужди издания.

Любомир Аламанов работи в сферата на комуникациите повече от 20 години. За този период той е ръководил проекти за Coca-Cola, Microsoft, HP, Telenor, Lidl, Beiersdorf, Nestle, Siemens и много други. Проектите и кампаниите, в които е участвал, са спечелили повече от 100 български и международни награди. През 2016 г. е посочен за един от най-влиятелните комуникационни специалисти в сферата на Community Relations, а една от най-авторитетните световни медии за комуникации PR News го включи в своя ежегоден списък с професионалисти-иноватори, допринесли изключително за развитието на ПР професията - 50 Game-Changers of PR for 2017. The Holmes Report го посочи в престижния списък Innovator 25 EMEA 2018. А най-голямата световна организация на ПР-агенции и национални асоциации International Communications Consultancy Organization (ICCO) го номинира три години поред за PR Leader за целия свят в престижните Global Awards 2018, 2019, 2020. PR News го номинира за CEO of the Year 2019. Включен е в списъка PR People of the Year 2020. Агенцията му, Sitemedia Consultancy става Агенция на годината за цял свят на няколко световни форума. Един от създателите на Българската асоциация на ПР агенциите и неин пръв председател.

Даниел Киряков, PMP, в момента е мениджър „Комуникации и връзки с институциите“ на Американска търговска камара в България, която наброява ок. 310 членове. В нея членуват редица от американските брандове у нас и в ЮИЕ, както и водещи български и мултинационални компании. Даниел отговаря за стратегическото позициониране на Камарата, както пред българските институции, така и за международните контакти, в т.ч. и с Търговската камара на САЩ и с мрежата AmChams in Europe. Той има над 16 години опит в сферата на комуникациите, корпоративна социална отговорност и институционалните отношения, който е натрупал в сектор „Енергетика“ (компаниите-собственици на ТЕЦ „Марица-изток 3“ – Enel и ContourGlobal) и в минната индустрия (Българска минно-геоложка камара). Член е на БДВО и EACD. Председател на Комисията по професионална етика към БДВО (2016 – 2020), доброволец към фондация bCause, член на завършилите Allianz Academy. Автор в сп. „Мениджър“, сп. „BGlobal“ и сп. „Твоят бизнес“.