WWF събра експерти, политици и природозащитници в дискусия за климатичното бъдеще на България

Енергийната бедност и бавният преход към въглеродна неутралност бяха определени като водещи проблеми

Начинът, по който произвеждаме енергията си днес, ни изправя пред редица рискове. Замърсяването на въздуха взима все повече жертви всяка година, енергийната бедност у нас се разраства със сериозни темпове, а допълнителен натиск върху горите с цел добив на дървесина за отопление би означавал тежък удар върху биологичното разнообразие. От години природозащитната организация WWF насърчава прехода към безвъглеродна икономика. Ключов инструмент за тази цел е Европейската зелена сделка – амбициозната политика на ЕС за климата, която има за цел да превърне Европа в първия климатично-неутрален континент до 2050 година.

В тази връзка WWF проведе тематична конференция под надслов „Политики за климатична неутралност в България“ с участието на специалисти по климата от сферите на политиката, енергетиката, природозащитата, ресорните институции, синдикални организации и горските стопанства. В рамките на четири тематични панела, последвани от оживени дискусии, участниците обсъдиха редица съществени аспекти на Зелената сделка, включително и приетия пакет от политики на ЕС „Подготвени за цел 55“.

Събитието беше открито от председателя на борда на WWF за Централна и Източна Европа Саша Безуханова и от ръководителя на програма „Климат и енергия“ във WWF  Апостол Дянков. Те приветстваха участниците и поставиха старта на дебатите с фокус върху аспекти, неглижирани в България, като например как да се приложи бъдещ Социален фонд за климата. Първият панел, воден от бившия началник кабинет на Вицепремиера по климатични политики Георги Стефанов, беше посветен на затрудненията около енергийния преход в България и възможностите и сроковете за постигане на енергийна неутралност.

Вторият панел беше модериран от експерта на WWF по климатичните въпроси Теодора Пенева, която акцентира върху все по-актуалните въпроси на енергийната бедност и връзката между климатичната и социалната справедливост.

„В България живеят два милиона и осемстотин хиляди души, които се намират под прага на енергийната бедност. За съжаление, социалната справедливост е една много забравена тема у нас. Ние сме тези, които трябва да открият и приложат възможностите за справяне с този проблем, предложени ни от климатичните политики. От нас зависи да изработим най-добрия дизайн на социалните климатични планове“, коментира Теодора Пенева, старши експерт в програма „Климат и енергия“, WWF.

В рамките на последните два панела, водени от консервационния директор на WWF Диана Димитрова, експертите обсъдиха и политиките за адаптация към климатичните промени, примери за тяхното прилагане и ключовата роля на природно-базираните решения в цялостния процес.

„Човешката цивилизация е оцеляла и се е развила именно благодарение на уменията си да се адаптира към променящите се климатични условия. Така че днес, макар и в по-различна среда, това не бива да се приема като нещо ново и невъзможно. Зелената сделка със своя набор от финансови и политически инструменти, подкрепя сериозно усилията ни в тази посока. Част от нейните мащабни планова включв набавяне на 1 трилион евро, които да бъдат похарчени целево, както и засаждане на 3 милиарда нови дървета в Европейския съюз, 100 милиона от които в България“, обясни Борислав Сандов, бивш Вицепремиер по климатичните политики в последния редовен Парламент.

Сандов допълни още, че с напредването на климатичните промени България постепенно навлиза в друг климатичен пояс, което вече оказва влияние върху различни сфери на икономиката, селското стопанство и живота на всички нас. По думите му негативните последици от измененията в климата, които взимат най-много жертви в Европа днес, са екстремните жеги и топлинните вълни.

Конференцията се проведе с подкрепата на Програма LIFE и е част от серия от събития на WWF България и партньорски организации през пролетта на 2023 г., които целят да повишат познанията на експерти и граждани относно европейските климатични политики.