WWF инициира кръгла маса за обсъждане на Интегрирания план за енергетика и климат

На събитието присъстваха представители на МОСВ, МЕ, държавни, общински и академични институции и НПО-сектора
 
България трябва по възможно най-бърз и най-добър начин да актуализира своя Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК). До този извод стигнаха десетките експерти и представители на министерства, общини, академични институции и неправителствени организации, които се отзоваха на поканата на WWF да се включат на живо и онлайн в задълбочена дискусия по темата. Организаторите се ангажираха да изпратят резултатите от дебатите до отговорните институции, тъй като България е една от последните държави в Европа, които все още не успяват да актуализират своя план.

Какво представлява ИНПЕК? 

ИНПЕК следва европейските цели за нисковъглеродна икономика, отчитайки спецификите на енергийния сектор в България. В него са обхванати мерките в областта на енергийната сигурност, либерализацията на енергийния пазар и възможностите за използване на нови технологии. Планът трябва да отговаря на климатичните цели на ЕС за 2030 г., най-важната от които е амбицията да задържим увеличението на средногодишната температура на планетата под 1,5°C. 

Защо имаме нужда от ИНПЕК?

Днес България продължава да разчита на производството на енергия от лигнитни въглища. То обаче поетапно ще бъде преустановено, в по-голямата си част - още през настоящото десетилетие. За съжаление, все още липсват конкретни данни как ще протече този преход, как ще се попълни енергийния дефицит, колко ще струва енергията за потребителите и какво ще стане със служителите, заети в сектора.

Поглед напред

Прогнозите на Центъра за изследване на демокрацията сочат, че към 2030 г. повечето въглищни централи у нас ще са напуснали пазара, ще се наблюдава голям ръст на електричество от ВЕИ, включително вятърни мощности, а нови ядрени мощности все още няма да има. Данните сочат, че, поради отличната енергийна свързаност на Балканите, недостиг на електроенергия и прекомерно високи цени в сектора не се очакват, дори ако България загуби ролята си на нетен износител.

„Според прогнозите намаляването на населението ще доведе до свиване на енергийното потребление у нас с една трета до 2050 г. Въпреки това няма да успеем да постигнем климатична неутралност. За да редуцираме въглеродните емисии съгласно амбициозните си цели, ние трябва да постигнем на първо място качествени промени в поведенческите навици на населението. Другият вариант е да се увеличи двойно горския фонд у нас, което е нереалистично“, предупреди Мартин Владимиров, ръководител на програма „Енергия и климат” в Център за изследване на демокрацията. 

Бариерата на енергийната бедност

Една от големите бариери пред успешния и справедлив енергиен преход е високото ниво на енергийната бедност. В момента ИНПЕК не задава цели за намаляване на енергийната бедност, няма и определен брой на енергийно бедните. В същото време е важно да се определят подходящи мерки и целеви инструменти, например в рамките на очаквания Декарбонизационен фонд и Социалния климатичен фонд, които да адресират нуждите на най-уязвимите домакинства.

„Колкото и ниски да бъдат цените за електроенергия, те съставляват голяма част от разходните пера на домакинствата у нас. Върху цената на енергията влияят и фактори като либерализацията на пазара, търговията с емисии в индустрията и енергетиката, затова ние трябва да заложим мерки за подкрепа на енергийно бедните домакинства. От WWF предлагаме десет такива мерки, сред които картографиране на енергийната уязвимост, механизъм за автоматично определяне на социалната поносимост на цените и обективно активиране на мерки за защита при ръст на цените. Най-важното обаче е разработването на дългосрочна програма за намаляване на енергийната бедност, която да синхронизира всички възможни ресурси – национални и европейски, така както е заложено в чл.8 на Закона за енергетиката“, коментира доц. Теодора Пенева, старши експерт „Климат и енергия“ във WWF.

Бъдещето на природно-базираните решения

В стремежа си да смекчи последствията от климатичните промени WWF търси отговор в природно-базираните решения. Те използват естествените дадености и процеси за справяне с различни казуси. Освен че са по-евтини от инженерно-базираните подходи, те могат да осигурят ползи не само за биологичното разнообразие, но и за човека.

„В глобален мащаб природно-базираните решения могат успешно да поглъщат въглерод и да помагат за климатична адаптация на градовете и екосистемите. Те трябва да отговарят на осем критерия, но два от тях са абсолютно задължителни: да осигуряват ползи за биоразнообразието и да гарантират повишаване на благосъстоянието. Такива решения са: устойчивото управление на горите, съхраняването и възстановяването на влажните зони, въглеродното земеделие, а също и начините за борба с топлинния стрес и отпадната енергия от транспорта в градска среда“, каза Райна Ангелова,  старши експерт „Климат и енергия“ във WWF.

Нов доклад с участието на WWF показа, че бъдеще, захранвано от възобновяеми източници, би било от два до шестнадесет пъти по-добро за хората и природата. А намаляването на предизвиканите от климата бедствия ще спаси хиляди човешки животи и ще спести 2 трилиона долара годишно от щети по инфраструктурата в глобален мащаб.

Потенциал за развитие на ВЕИ у нас

В рамките на събитието бе представен и Базов анализ на потенциала за инсталиране на ВЕИ в нарушени и урбанизирани терени. На база обществено достъпна информация и информация, получена по ЗДОИ, WWF подготви документ, който цели да даде първоначална яснота относно възможностите за развитие на слънчева и вятърна енергия в нарушените и урбанизирани терени на територията на страната. Докладът съдържа и препоръки към институциите относно стъпките за дългосрочното надграждане и използване на анализа. Участниците в срещата приветстваха създаването му, а в следващите няколко месеца той ще бъде допълнен, прецизиран и публикуван.