25 Октомври 2021г.
Изследването има за цел също да подпомогне разрешаването на актуалния казус за смекчаване на риска от пожари в горски територии
25 октомври 2021 г., София. Учени от Института за гората към Българската академия на науките (БАН) работят активно върху научно-приложни изследвания, свързани с опазването на биоразнообразието и горските екосистеми у нас. Проектът изследва основните природни и човешки фактори за възникването на пожари и цели създаването на единна система за опазване на околната среда и намаляване на негативните екологични последици. Сред основните участници при осъществяването на проекта е гл. ас. д-р инж. Тодор Стоянов, учен от секцията по „Горска екология“ в Института за гората (ИГ) при Българската академия на науките.
Към момента учените са насочили усилията си към проучване на развитието и адаптацията на горите към климатични и антропогенни въздействия и отчитат човешката дейност и природните фактори като основни причинители за горските пожари. Често възникването им се дължи на човешка намеса, която се изразява в небрежното боравене с огън на ловци и туристи, неконтролираното изгаряне на стърнища през есента, производствената и транспортната дейност и дори забравените стъклени бутилки, през които светлината преминава перфектно и се пречупва. Климатичният феномен и анормалните температури са сред основните прогнозни фактори за пораждане на пожари, което в по-дългосрочен план е много тревожно. За успешното намаляване или отстраняване на негативните екологични последици, учените от Института за гората подготвят цялостен план за лесовъдски системи за стопанисване и смекчаване на последствията от климатичните промени.
Гл. ас. д-р инж. Тодор Стоянов е един от активните участници в разработването на плана за намаляване на негативните екологични последици. Неговите изследвания са насочени върху ключовите фактори за възникване на горски пожари.
„Освен с проекта за намаляване на негативните екологични последици, работя активно и върху изследвания за оценка на икономическите ползи и загуби след природни бедствия в горски екосистеми. Като учен в Българската академия на науките, аз и екипът, от който съм част, сме се насочили към справяне с проблемите от деградационните процеси в горите и целим постоянното разработване на нови методи, чрез които да минимизираме риска от възникването им. Работя с изключителни професионалисти и вярвам, че бележим сериозен успех в научния процес. Вярвам и, че благодарение на усилията ни и модерните методи за изследвания, можем да допринесем максимално за намаляването на процесите по деградация на горите“, коментира гл. ас. д-р. инж. Тодор Стоянов.
Гл. ас. д-р. инж. Тодор Стоянов е сред многото успешни учени в Академията. Защитава докторската си степен в Лесотехнически университет през лятото на 2020 г., а преди това работи повече от петнадесет години по проекти, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, като пет години от тях е главен експерт в оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.“ на Министерството на околната среда и водите. През периода на редовната докторантура Тодор Стоянов взима активно участие в няколко международни и национални проекта и редица научни конференции у нас и в чужбина. Също така работи по проект, финансиран от оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“ - BG16M1OP002-3.021-0006-C01 „Подобряване на природозащитното състояние на природни местообитания 4070 и 5130 по параметър „Бъдещи перспективи“ в партньорство със Софийски университет „Св. Климент Охридски“. В момента Тодор Стоянов е заместник-представител в управляващия комитет по проект COST CA18135 FIRE LINKS „Социално-икономически аспекти на управлението на риска от пожари“, финансиран от Европейската комисия. Основното направление, в което развива научната си кариера в БАН, е „Горски пожари“, „Икономически оценки“, „Подготовка на проекти“ и „Екосистемни услуги“.
През последните няколко години БАН насочва вниманието си върху разработването на иновативни проекти, които се ръководят от докторантите на Академията. Сред останалите изследвания на млади учени е тестването на иновативна терапия за лечение на рак, която таргетира предимно злокачествените туморни образувания, който се ръководи от д-р Мария Шрьодер. Друг обещаващ проект на БАН е разработването на надеждна алтернатива за устойчиво използване на енергия, зад който стои д-р Елица Петкучева, както и проектът на гл. ас. д-р Радослава Бекова за мониторинг на отпадъците, отложени по морското дъно, под мотото „За море без пластмаса“.
За БАН
Българската академия на науките е водещият научен център на България. В Академията се извършват научни и научно-приложни изследвания в девет направления, покриващи всички области на човешкото познание. 42 научни института и 8 специализирани звена, всяко от които е самостоятелно юридическо лице, изграждат изследователската инфраструктура на БАН.
В Академията работят около 3000 учени, което представлява около 15% от кадрите, заети с наука в България. БАН дава над половината от научната продукция в страната.