ТЛЕННИТЕ ОСТАНКИ НА ЦАР ФЕРДИНАНД НАМЕРИХА ПОСЛЕДЕН ПОКОЙ В КРИПТАТА НА ДВОРЕЦА „ВРАНА“ В СОФИЯ

Стотици български граждани и официални лица дойдоха да поднесат последна почит на цар Фердинанд

На 29 май 2024 г., сряда, самолет „Спартан“ на българските ВВС със специален полет от Нюрнберг докара ковчега с тленните останки на Фердинанд I, български княз (1887-1908) и цар (1908-1918) на летище София.

По молба на цар Симеон II и на неговото семейство тленните останки ще намерят последен покой в криптата на двореца „Врана“.

От смъртта си през 1948 г. цар Фердинанд почива в криптата на църквата „Св. Августин“ в град Кобург (провинция Бавария). Като почетен гражданин и любимец на местното население, в понеделник ковчегът му бе изложен за поклонение на гражданите, а вечерта бе отслужена тържествена литургия в чест на неговото окончателно отпътуване от града.

Около 14:00 часа самолетът кацна на летище София. Шестима гвардейци изнесоха ковчега, покрит с личния щандарт на бившия монарх, и минавайки през гвардейски шпалир, го натовариха в траурен автомобил.

В 15:00 часа от официалния вход на парка към двореца „Врана“ потегли траурното шествие, водено от оркестъра на Националната гвардейска част и православен свещеник, следвани от катафалката, с караул от четирима гвардейци. След тях вървяха внуците на покойния, князете Кирил Преславски и Константин-Асен Видински, членове и близки на царското семейство, граждани. По централната алея бяха оформили шпалир младежи и девойки от родолюбиви организации и студенти, които след подминаване на автомобила се присъединяваха към шествието.

Преди последната отсечка осем гвардейци поеха царския ковчег на рамо и през шпалир от свои колеги отнесоха тялото пред входа на двореца, където ги очакваха цар Симеон и царица Маргарита, членове на тяхното семейство, както и официални лица, сред които Васил Терзиев, кмет на София, заместник министър на отбраната Иван Пейков, академик Юлиан Ревалски, председател на БАН, Христо Григоров, председател на БЧК, евродепутатите д-р Андрей Ковачев, Андрей Новаков, народните представители Даниел Митов, Тома Биков, д-р Петър Николов, Радомир Чолаков, д-р Йордан Цонев, бившият президент Росен Плевнелиев, Миглена Кунева, заместник- началникът на отбраната генерал-лейтенант Михаил Попов, духовните лица Белоградчишки епископ Поликарп, първи викарий на Вдовстващия софийски митрополитски престол, архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия и много други.

Венци поднесоха Министърът на отбраната, Председателят на БАН, Кметът на Столична община, Министерство на външните работи, Никола Минчев, зам.-председател на Народното събрание, Росица Кирова, временно изпълняваща длъжността Председател на НС, Лили Иванова, Главно мюфтийство на мюсюлманското изповедание в Република България, ПГ ГЕРБ-СДС, ПП ДПС, УниБИТ, Националната спортна академия „Васил Левски“, Суверенния Малтийски орден.

Осемте гвардейци, носещи ковчега на покойния цар, обърнати на изток и застанали мирно, както и смълчаното множество, изслушаха изпълнението на първия ни национален химн „Шуми Марица“ и под звуците на Траурния марш внесоха тялото по стълбите в Централното фоайе. Ковчегът бе положен в центъра, около него застанаха на пост четирима гвардейци, а роднините и гостите заеха места наоколо. Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний отслужи кратък заупокой, при мелодичния музикален фон на 21 хористи от катедралата „Св. Неделя“. Присъстващият апостолически нунций в България, архиепископ Лучано Суриани, също отслужи кратък заупокой по западен обряд

Пред саркофага на цар Фердинанд бяха поставени част от неговите отличия: княжеската и царската му колодка с ордени, звездите на двата най-високи български царски ордена – Св. Св. Кирил и Методий и Ордена за храброст, както и фелдмаршалския му жезъл. Цар Фердинанд е единственият български фелдмаршал.

След кратко прощаване на семейството и официалните лица в тесен кръг, стотиците присъстващи граждани бяха поканени в двореца, за да отдадат почит пред ковчега на покойния цар Фердинанд.

Основни подробности от протокола:

• Гвардейският оркестър върви пред катафалката /лафета/, зад него се носи кръстът, следван от духовно лице, а зад катафалката вървят опечалените;
• Никой освен покойният не преминава през шпалира от гвардейци;
• Внасянето на ковчега става с краката напред, а при четенето на молитвите покойният се обръща с глава на изток;
• При опело на лица от висок ранг край ковчега застават под караул четирима гвардейци, обърнати с лице един към друг;
• В краката на покойния на нарочна възглавничка се поставят най-високите му отличия;
• Класическата форма на облекло за такива случаи е „пълен траур“: черен костюм и обувки, бяла риза, черна вратовръзка за мъжете, за жените – черна рокля, черни чорапи, черни обувки, бе екстравагантни бижута. Разрешени са миниатюри на ордени.

По време на поклонението в Орденската зала на двореца директорът на Фонд „Цар Борис и Царица Иоанна“, доц. Ивайло Шалафов, и председателят на Историческото общество на Фонда, проф. Петър Стоянович, направиха изявление пред медиите и отговаряха на въпроси на журналисти.

В залата бяха показани и лични документи от архива на цар Фердинанд: паспортът, с който пристига в България през 1887 г., документите, с които осъществява своите научни пътувания в Южна Америка и Африка, както и последната му лична карта, издадена от американските окупационни власти в Германия през 1946 г.

Основни послания от срещата с медиите:

• Днес българската държава и нация дадоха знак за единство и благородство, отдавайки почит към един от своите най-дълго управлявали държавни глави;
• Усилията и надеждите на няколко инициативни комитети за пренасяне на тленните останки през годините днес най-сетне имаха успешен резултат, за което им дължим голяма признателност;
• Оценката за личността и делото на цар Фердинанд не е безспорна, но е безспорна решаващата му роля за модернизацията на България;
• Погребението във втората му родина не е опит нито за възхвала на успехите, нито за реабилитация на грешките му, а жест на хуманност и благородство;
• Цар Фердинанд е един от онези, които най-силно се нуждаят от обективна и надпартийна оценка на живота и делото им, която – надяваме се – няма да закъснее;
• Днес показахме пред света едно достойно европейско лице на нашата държава, нека оставим историческите оценки на експертите, които да направят проучване на базата на факти и документи и без конюнктурни пристрастия.

Основна информация:

• Походният саркофаг на цар Фердинанд почива в криптата на църквата „Св. Августин“ в град Кобург (провинция Бавария) от 1948 до 2024 г. Той е разположен пред мраморните надгробни статуи на баща си Август принц Сакс-Кобургски и Готски и принцеса Клементина Орлеанска (дъщеря на френския крал Луи Филип);
• Погребението му в България през всичките десетилетия е било невъзможно поради външно- и вътрешнополитически причини и сложното международно положение. Това обстоятелство е преодоляно днес, когато България е пълноправен член на ЕС и светът се стреми да гледа към общото си бъдеще, а не към разделенията на миналото;
• „Милата ми България“ е споменавана многократно от боледуващия цар Фердинанд, преди да си напусне този свят. Днес това негово желание най-сетне е изпълнено;
• По решение на службата за паметниците на културата на гр. Кобург червеният (походен) саркофаг остава в криптата, защото междувременно се е превърнал в част от историческия интериор на църквата и ще носи спомена за високо уважавания сред своите съграждани български цар. В криптата на „Врана“ ковчегът на цар Фердинанд ще бъде положен в нов саркофаг, изграден от тъмночервен мрамор;
• Пренасянето на тленните останки на цар Фердинанд е по инициатива на цар Симеон и княгиня Мария Луиза и осъществено от техни пълномощници;
• Преговорите и подготовката по пренасянето продължават около шест месеца, с различна интензивност, като за финалната фаза дължим особена благодарност на Министерство на отбраната и Министерство на външните работи;
• Дължим признателност на Народното събрание, на Президента на Републиката и на Светия Синод, които взеха делото присърце, както и на Министерски съвет, който прие историческия момент без възражения;
• На 30 май царското семейство ще положи ковчега на цар Фердинанд в саркофага му в криптата на „Врана“ в тесен кръг;
• След завършването на санирането на двореца „Врана“ посещенията в криптата ще станат част от графика на посещения в музея.