15 Февруари 2024г.
От понеделник работя в Сдружение „Аутизъм днес”/Национална пациентска организация - прекрасен екип, който реално помага на деца, възрастни и техните семейства!
Радвам се, че мога да допринасям за тези светли каузи, ала същевременно не желая да прекъсвам и мисията ми за института на съдебните заседатели в България.
Да, но съвместяването е възможно само ако имаш свестни шефове, както аз съм извадил късмет с Владислава Цолова и д-р Станимир Хасърджиев, които не разглеждат това да си съдебен заседател като „кръшкане от работа”, а като активна гражданска дейност.
Де юре работодателят е задължен да пуска съдебните заседатели, ала де факто това е привилегия само за онези с ръководители, които си дават сметка, че тази функция е важна.
Съдебните заседатели сме полезни за обществото и трябва да се осъзнае, че нито дремем там, нито просто си уплътняваме времето.
И ще дам пример буквално от сега:
В 9:30 ч. бях днес в съда за дело. Само че адвокат е възпрепятстван заради друго дело и като приключи там, ще дойде.
Хванах такси и пътувах до ж.к. „Студентски град” в офиса.
После пак ще се върна в съда, когато се обадят ориентировъчно, че ще продължи заседанието.
Сетне пак ще се придвижа до „Студентски град”.
Видно е, че това не е развлечение, а сериозен ангажимент.
На хората, поели на плещите и тази отговорност, трябва да се гледа с уважение, а работодатели и като цяло обществото е съществено да си дадат сметка, че това не е място за отдих, а допълнителен ангажимент, костващ много, ако си изпълняваш съвестно задълженията!
Сподели
-
Копирай линк
Копиран!
-
Изпрати на телефон
