С танците на „СОФИСТИК-ЖИВО“ в света на контрастите – Индонезия

Танцова и арт компания “СОФИСТИК-ЖИВО” покоряваме сцени и територии с изкуството си!

Пътуването ни до Индонезия закъсня с няколко години. Планувано за 2020 г., настъпилите промени в целия свят го осуетиха, но ние не загърбихме мечтата си и ето че дойде подходящото време! Никой и нищо не може да те спре, ако имаш път в сърцето си, а непознатото те предизвиква. Път към себе си и път към света – хиляди мили, изпълнени със смисъл, очакване, откривателски ентусиазъм, радост, смелост и амбиция!

Джакарта е свят на крайности и изненадващи граници. Контрасти, които мирно съжителстват и някак нелогично за европееца не се конфронтират. А цялата космополитност намира покой и цветен баланс чрез изкуството в различните му прояви. Като в магическата приказка всичко отива на своето място. Мисията на изкуството: да събира, да радва, да изненадва, да допълва, да хармонизира. Факт!

Да започнем с малко история и любопитни факти.

Индонезия е една сравнително млада държава, колонизирана 2 пъти (от Нидерландия и Япония, но с влияние и от други страни) и успяла да извоюва независимостта си през 1945 г.

Джакарта е настоящата административна и културна столица на страната. Разположена е на о. Ява. Населението на града и околностите му е 30 милиона, средно по 15 хиляди жители на квадратен километър. Поради голямата населеност и сериозното му потъване (по 17 см на година), през 2019 г. правителството взема решение до 2024 г. столицата да бъде преместена в провинция Източен Калимантан, на остров Борнео след следващите президентски избори. Името на новата столица ще бъде Нусантара (в превод „архипелаг“). Това ще доведе до преселването на 7 милиона държавни служители от Джакарта към новата столица.

Столицата е сменяла името си няколко пъти. Настоящото име на града произлиза от старояванското Джаякарта („победоносно дело“). Докато градът е под нидерландско владичество
градът е преустроен по модела на Амстердам – с многобройни плавателни канали и типична холандска архитектура. Днес, обаче, разхождайки се по улиците на Джакарта, неминуемо ще те лъхне неприятната миризма от каналите. Мръсотията в тях е огромна и неспасяема. Бедните граждани на града използват каналите за изхвърляне на боклука си,  тъй като месечната такса за сметосъбиране е непосилна за тях, а ако случайно ги хванат, глобата е по-ниска от месечната такса за сметосъбиране.

В Индонезия е позволено многоженството, като един мъж може да има до 4 жени. Но за всяка от тях трябва да има доход, който да му позволява да я издържа. В Джакарта средната заплата е около 10 милиона рупи (1162 лв.), а среден наем за малък апартамент е между 4 и 19 милион рупии. За сравнение – средната месечна заплата в страната е около 3 милиона рупии.

Джакарта е многоцветен космополитен град. Прилича ни на Мумбай – контрастите са навсякъде. Скъп квартал с чисти улици и небостъргачи, лъскави коли и добре облечени хора и на съседния ъгъл Чайна таун или квартал с бедни жители, стари къщи, мръсно и неподредено е, храна продаваща се на сергия в 36 градусова жега, хора седящи по земята, деца които се къпят в морето защото нямат вода в домовете си… Но всички те супер усмихнати, благодарни за това, което имат и щастливи когато отвърнеш на поздравите им.

Трафикът и тук, както и в другите азиатски държави е умопомрачителен. Ако си мислите, че в София има огромно задръстване, елате тук. Пътищата са 3-4-5 лентови в посока, няма празно място, светофари има на по-големите кръстовища, но не пречи на скутерите да минават на червено. Няма пешеходни светофари, а самите пешеходци се молят да минат и в повечето случаи на бегом. Скутерите са основните участници в движението, като често ще видите качени и деца от току-що проходили бебета до ученици. Те, заедно с автомобилите си съжителстват перфектно по улиците, някак се разбират кога да спрат и тръгнат. Полицаи няма, регулировчиците са случайни доброволци, които напътстват кой накъде да се движи и кой е с предимство.

Колкото повече опознаваш, толкова повече заобичваш…   

За това се бяха погрижили нашите домакини! Повечето от фестивалните концерти се състояха в Taman Mini Indonesia Indah (Мини парк Красива Индонезия) – един великолепен парк, събрал история, етнография, традиционни и съвременни изкуства, безплатни музеи, образователни центрове, спортни съоръжения, великолепни сцени и места за творчески събития. Театър, на чиято великолепна сцена се състоя официалното откриване и част от концертите на форума. Парк – културна институция, каквато всяка уважаваща себе си столица трябва да притежава!

За всеки по нещо! 

Няма как да мислим за културата на една страна, ако не добавим кулинарните традиции и тяхното опознаване. Понякога изключително странни за чужденеца, на пръв поглед дори отблъскващи ястия, се оказват вкусни, запомнящи се и дори стават любими. Храна от Индонезия – много ориз (за закуска, обяд и вечеря, дори под формата на палачинки!), пилешко, риба, задължителното яйце, термично обработени зеленчуци, тофу и всичко с обилна доза лютивина. Индонезийска рецепта за лечение на всички болести: 27 бр. от най-лютото чили, изядени наведнъж ви подсигурява вечно здраве (ако оцелеете!). Но затова пък десертите са специални – нежни, елегантни и разглезващи вкусовите рецептори.

Кулинарна дегустация бяха приготвили за нас и децата от училище в гр. Бандунг, чиито гости бяхме в един от фестивалните дни. Освен, че ни нагостиха с типични традиционни ястия, бяха научли и много за България. Благодарни сме, че с всяко пътуване се докосваме до местните жители, традиции и вкусове.

Изкуство с корени и история

В Индонезия е много разпространен от хилядолетия театър уаянг – куклен театър, който разказва истории не просто с фигурите, а с техните сенки. Самите кукли се изработват от кожа и процесът е дълъг и сложен – една грешка, връща майстора в началото. Представленията започват късно вечерта, след залез слънце и приключват с изгрева. Често тяхната продължителност е 8 – 9 часа без антракт. Артистът, играещ  цялото представление, се нарича даланг. Той движи и сменя  куклите, докато в същото време озвучава героите. Най-често в представлението участва и оркестър, който добавя музикален фон. Векове наред даланг е много уважавана професия, защото този човек не е просто артист, а е и духовен водач на общността. Той съхранява мъдростта и я предава на поколенията чрез своите представленията. И чрез силата на традицията и изкуството! 

Магия беше след дълъг и впечатляващ ден сред забележителностите на Джакарта, привечер да попаднем в малко, приглушено студио, скътано в приземен етаж на къща. Никога не можеш да заподозреш колко история се крие тук. Като в приказен свят те посрещат стотици ръчно изработени традиционни кукли – за игра, за театър, за украса, за сувенири… От гърдите излиза само едно „Ехааа!“ и думите се трансформират в преживяване! А домакинът – творецът-магьосник, актьор, създател, разказвач…. майстор на  кукли от дърво, кожа, текстил, но и на истории, емоции и мъдрост.

Танцувахме, показвахме, разказвахме! 

Вдъхновени и прегърнали екзотиката на Индонезия, цветното вълшебство, яркото слънце и топлите човешки души! Harmoni Indonesia 2nd INDONESIA International Culture Festival (IICF) 2023 ни събра на една сцена с великолепни колективи от Индия, Гърция, Русия, Шри Ланка, Зимбабве, САЩ, Иран, Филипини, Южна Корея, Мексико, Тайланд, Индонезия. Артисти от различни континенти с една мисия – да дадем своя принос за разбирателството и хармонията между хората по света. Чрез изкуството си да се превърнем в културните дипломати, които могат да направят нашата Земя едно по-спокойно, по-красиво и по-уютно място за живот и творчество. Концерти, уъркшопи, културен и творчески обмен, дефилета, демонстрации, нови приятелства, творчески идеи, вдъхновение и незаличими спомени – 10 невероятни дни, които няма как да бъдат забравени от всеки участник!

Верни на себе си, нашата програма отново изненада и провокира. Атрактивна и пъстра, с българско звучене и съвременни акценти. Изненадите за публиката бяха много – кукери; танцуващи български кукли, изработени специално за фестивала; традиционен фолклор от няколкло етнографски области; кръшно хоро; различни български ритми и модерен звучене; живият глас на българска гайда, автентични и стилизирани сценични костюми. Доволни сме от себе си и от следата, която оставяме чрез изкуството си! Погрижихме се и за материален спомен от гостуването ни: официалните подаръци, които разменяхме с организатори, официални лица, групи и нови приятели бяха картини с мотиви от България, специално поръчани и нарисувани от художничката Светлана Йосифова-Михова и децата от Snc Art Visia – Варна, както и традиционни български сувенири.  

Фестивал и не само! Вълнение, великолепие, наслада! Бяхме в един невероятен свят. Срещнахме прекрасни хора и създадохме приятелства и нови творчески контакти. Смяхме се, плакахме, танцувахме, пяхме, разказвахме за България с танци, думи и много любов.

Прибрахме си с по-богати сърца. Различни сме, променени и с мечти за още много километри и световни сцени! Не е мечта – реалност е и ние сами я създаваме!