Позитивен поглед върху резултатите от PISA в България

В медийното пространство през последните месеци имаше вълна от коментари и апокалиптични сценарии, насочени към българските ученици и учители във връзка с резултатите от програмата за международно оценяване на учениците PISA, разработена от от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Екипът на приложна академия за образование „Синдео“ направи систематичен анализ на публичните резултати от изследването, който дава един по-различен поглед. Според тях резултатите не трябва да бъдат приемани като черна статистика, а като ценен източник на информация за състоянието на българското образование, на база на който да бъде подобрена неговата ефективност и качество.

„Все още в България посоката на мислене е, че една или две конкретни оценки са определящи за бъдещето на учениците. PISA обаче не се интересува от отделния ученик, конкретното училище или административна област, а от резултатите, дадени на общото национално ниво. За това ние смятаме, че трябва да ги тълкуваме като възможност за развитие на образователните политики и тяхното адекватно прилагане в училище. Също така, добра възможност е и взаимстването на ефективни образователни политики от други държави, които могат да бъдат адаптирани и приложени в България“, коментират от приложна академия за образование „Синдео“.

От публичните данни може да се види, че средният резултат на учениците в България е по-нисък от този на държавите, които са част от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и в трите оценявани области – математика, четене и природни науки, но той не е драстично изменян в годините назад. Напротив, и в трите оценявани области България има по-малка разлика в средния успех през годините, отколкото много европейски държави, при които ясно личи, че средният резултат от 2018 до 2022 година е много по-драстичен, а това само по себе си говори за по-сериозен образователен катарзис в политиките на страните.

„Прави впечатление, че разликата в средния резултат по математика за 2018 година, сравнен с този от 2022 година е 19 точки. За сравнение обаче, разликата в средния резултат по математика за 2018 година с този от 2022 година в Германия например, е цели 25 точки. Това води до извода, че българските ученици не са понижили толкова драстично математическата си грамотност, колкото връстниците си в Германия. Друг пример показва също, че математическата грамотност на българските ученици от 2015 и 2018 година е с едва 5 точки разлика в полза на 2015 година, а за Швейцария същият показател е с 6 точки разлика. Тук отново българските ученици показват по-малък спад в средния резултат, отколкото връстниците им в Швейцария“, коментира Ангел Георгиев – учител и основател на приложна академия за образование „Синдео“.

Екипът на приложна академия за образование „Синдео“ обръща поглед и към четивната грамотност на 15-годишните ученици по света и у нас, като забелязва, че според публичните данни средният успех на българчетата през 2018 година е 420, а през 2022 година е 404, като разликата е с 16 точки. За същия период, средният успех при четивната грамотност на учениците в Полша например, е с разлика от 23 точки. Това показва, че четивната грамотност сред 15-годишните в Полша е спаднала повече от тази на връстниците им в България.

От опита си към момента „Синдео“ са стигнали до извода, че трябва да бъде обърнато по-голямо внимание на учителите от малките населени места, както и да бъдат взети мерки за повишаването на тяхната квалификация.

„През 2000 година в Германия PISA установява, че повече от един на всеки пет ученици в страната не са достигнали базово ниво на владеене на четене. Други данни показват, че разликите в представянето на учениците, живеещи в силно икономическите региони на страната и тези, които живеят в по-слабите икономически региони е много голяма. Това налага спешна политическа намеса и вземане на категорично решение, вследствие на което се въвежда целодневно обучение в цялата страна. Правителството въвежда оценка за измерване напредъка на учениците, а спрямо тези стандарти учителите бяха насърчавани да инвестират повече в собственото си професионално развитие. В резултат на всичко това, Германия се позиционира от под средното ниво за четивна грамотност през 2000 година до над средното за 2015 година. А голяма част от тази положителна тенденция се дължи именно на системното повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти“, коментира д-р Теодора Димитрова – учител и основател на приложна академия за образование „Синдео“.

Много са икономическите показатели, които влияят на образователната система в една държава, но съществуват такива, от които България може да черпи образователни модели. Според екипа на приложна академия за образование “Синдео” е важно разбирането, че цялото общество е отговорно за образованието на децата, а данните от PISA биха могли да  бъдат от полза за разработването на нови образователни стратегии.