Платформата за подкрепа и помощ ДА ГОВОРИМ ЗАЕДНО представя нейния съосновател Мимо Гарсия и неговата класация за литература, която ни възпитава да сме толерантни

Уау, хайде направо започвам, питайки: защо пък да няма изложба на транссексуални?! Тези хора ги има, следователно имат пълното право, а и е очаквано, да присъстват във всяка сфера на живота, включително културната. Да, има хора, които изискват от транссексуалните, както впрочем и от хомосексуалните, да бъдат невидими – там да си правят, каквото искат под чершафите, но да не им влизат в полезрението. Сега, ако някои от тези хетеросексуални цисджендъри, се идентифицират единствено сексуално, тоест не чувстват нужда по друг начин да се изразяват, тяхна си работа, но тези транс жени могат да бъдат адмирирани за смелостта си да покажат категорично, че ги има, без да позволяват на срама и страха да ги контролира!

В цял свят се правят различни пърформанс акции, в които популярни произведения на изкуството – филми, книги, спектакли, картини, биват употребявани за целите на даден нов вид културен продукт, който същевременно е и продължение, и съвсем нова интерпретация. Това често води до провокация, до откровено бунтарство, до абсолютна промяна на миналото – ами да, това е изкуството, това е неговото основно качество – не е задължително да следва днес, този месец, тази година, този век. Може да пътува назад, но и напред, да задрасква норми, да излиза извън рамките, да не е по образец, да е най-вече свободно.
Който не е готов за това, просто не посещава съответната премиера на новото, съшито по конците на онуй, старото.

Заизлязоха едни културоведи, които още не са напуснали мисленно строя от преди 1989 г., и се надпреварват да плюят. Ами чакай, бе, аланкоолу, това не са ти временета, когато с един подпис забраняваш публикуването на статия, печата на книга или пък сваляш от афиша пиеса. Изчакай да дойде откриването – остави клишетата у дома, отиди, виж, чуй, огледай се, вникни, пък тогава ако щеш и критикувай, но поне да имаш база за това, а не просто омраза.

В социалните мрежи пък – интернет философчетата оплакват Владимир Димитров – Майстора. Край, бил обруган… Питах едни във Фейсбук въобще посещавали ли са негова изложба. Наругаха ме, че съм джендър. Приех този им отговор за отрицание, че са виждали негови картини на живо. И Слава Богу, защото такива хора, имащи като речников запас само псувни + джендър, имат място на полето и най-много още – място в някоя чалготека – дали на щъркелите, дали на някое сепаре, по техен избор.

По другия въпрос – редно ли е с парите на данъкоплатците да се финансира подобна изложба? Ами да, редно е. Тези транссексуални хора още не са освободени от това да плащат данъци, следователно имат право и техни идеи да бъдат реализирани. Както и е редно бездъната яма, наречена Здравна каса, да им поема операциите по смяна на пола, защото голям процент транссексуални остават заклещени в чуждо тяло, защото нямат финансовата възможност да заплатят оперативно да го променят. Не всички са бъкани с пари като Кейтлин Дженър (преди позната като Брус; доведен баща на Ким Кардашиян).

Аз не мога да проумея как може да има подобна омраза към транссексуалните! Сякаш някой на тези коментаторчета им е наредил те самите да си сменят пола?! Е, да, на страха очите са големи. Ясна е работата защо така се плашат. Сакън децата им да не се окажат такива, сбъркани. Пък после още ми бърборете за чистата любов на родителя към детето му. Ако има такава, то тя трябва да е безусловна. Но понеже не е, поне при по-голямата част, и понеже майки и бащи мечтаят за „идеалното дете“, то те не приемат „нещо да му има“. А то му няма нищо с изключение на това, че се чувства не на мястото си!

Ако се замислим, надали има нещо по-страшно от това да си в капана на собственото си тяло. Стивън Хокинг го преживя – амиотрофичната латерална склероза (заради която преди години хората по света изпълняваха ice bucket challenge) го блокира именно в тялото му. Същото нещо, според мен, е и при транссексуалните. Събуждаш се сутрин, поглеждаш се в огледалото и там срещаш човек, който не чувстваш, че си. Това е направо плашещо и не знам как не среща разбиране. Просто не знам! Знаете ли – смешно е, че ще напиша следващите думи, защото е глупаво дори да си помисля, че мога да поставя знак за равенство между двете, но все пак – 21 години по документи имах име, което не чувствах за мое. Всеки път, когато трябваше да се легитимирам някъде офицално напрово ме болеше вътрешно, защото за мен името Димитър не бях аз, чувствах сякаш се отнася за друг човек, но същевременно там, в поленцето за име, пишеше именно Димитър. На моята лична карта. На моят паспорт. На моят бележник. На моята студентска книжка. Но вътрешно не бях Димитър, бях си Мимо Гарсия. И да, смених го през съда накрая и официално. Не е така лесно, обаче, да смениш тялото си!

Друго се сещам. Сега наскоро гледах по телевизията епизод на „Отчаяни съпруги“ – та в него Сюзън я караха да подпише брачен договор, да не излъжела бъдещия си съпруг, докато същевременно тя хвана в крачка евентуалния си свекър, облечен тайно с нейния собствен халат и май със секси женско бельо отдолу. Горката му съпруга се тюхкаше как ѝ изневерява с по-пълна дама, тъй като откриваше скътани голям размер бикини. Така и не подозираше, че собственият ѝ мъж се кипри в тях. В случая става въпрос за обикновен травестит, но знае ли човек дали не е сключил брак с прикрит транссексуален, който се страхува да бъде себе си, заради обществото?!

Изобщо натискът над „различните“ води до една потайност, която е в ущърб на всички. Писах вече (https://mimo.bg/archives/13283) за прикритите гейове, но ми се струва подходящо да добавя някой и друг случай.

Знаете, че заради сенатор Даян Файнстайн, мой идол, следя доста отблизо американския Конгрес. Та веднага се сещам за нейният бивш колега, сенатор Лари Крейг. Лари цял живот говори против хомосексуалните. Накрая е заловен от полицай под прикритие да си проси гей секс в публична тоалетна. Първо, размахва визитната си картичка на сенатор. Никой не се впечатлява, ако бе в България кордон щяха да му спретнат да го изпратят по живо по здраво, ама в САЩ не се вълнуват органите на реда от това. После Лари се съгласява с обвиненията, надявайки се така случаят да се потули. Е, да де, ама медиите това и чакат – раздухват случая, а Крейг започва да се оправдава – не било истина, не бил съгласен, а сам е подписал, че приема вината си. Въобще да се чудиш този човек осъзнава ли собствените си действия. Всъщност напълно ги е осъзнавал, но сега какво да прави?! Как хем да се измъкне от кашата, хем да не признае, че си е хомосексуален?! Черви се, черви се, пък накрая обявява, че напуска преждевременно сенатското място. Е, премисля ден-два, кой изпуска такъв шанс да е сенатор? Отказва се да подаде оставка, изкарва си докрай мандата и 2009 от политиката си заминава, така и без да признае, че е гей.

Друг хубостник, републиканец, Марк Фоули, член на Камарата на представителите, пък си позволява да прелъстява момчета от прекратената вече програма за ученици, помагащи на законодателите. Не само че им праща сексуални имейли, той им предлага отсядане в дома му срещу секс услуги, както и подаръци, отново обещавани при изпълняване на конкретни поръчения. Фоули, воюващ срещу хомосексуализма в политическата си кариера, накрая признава, че самият той е гей и подава оставка. (Как е разкрит Фоули, може да прочетете тук: https://politi.co/3rqJvAQ)

Няма как да пропуснем Денис Хастърт, най-дългогодишният републиканец председател (speaker) на Камарата на представителите, който преди да стане политик, в битността си на учител, е сексуално нападал свои ученици, момчета. Главата на Републиканската партия, водещият борец срещу „неправилните“ сексуални ориентации, се оказва не само гей, но и педофил. Оказва се, че Хастърт се е опитвал да запази в тайна действията си, заплащал е на тези момчета, вече пораснали мъже, да си мълчат. Е, гепват го разследващите, а съдът го праща и в затвора заради това, че се е гаврил с тях.

Ами какво да кажем за Ралф Шорти, член на Сената на Оклахома, който освен крайно негативно настроен срещу хомосексуалните, бе и председател на щатската предизборна кампания на Тръмп през 2016 година. Без никой да очаква, тъй като непрекъснато говори против гейовете, Ралф се оказва, че е заловен с 17-годишно момче в хотелска стая, с което иска да прави … секс. Шорти даже предлага на момчето пари срещу секс, както и му носи … марихуана. Сега Ралф кара 15-годишна присъда. (Може да видите видео от ареста на Ралф, който твърди, че „просто е ментор“ на момчето: https://bit.ly/34iL1MJ)

Едно време британските погребални агенции пишат „Той никога не се е женил“ на некролозите, за да намекнат, когато някой покойник е бил гей. Само че видно от тези фрапиращи и популярни личности, които са само върхът на айсберга, е много вероятно Той и да се женил, и деца да има, и да е гей. Бракът със срещуположния пол не е равно на хетеросексуален е.

В тази връзка всеки има право на щастие и обич. Никой няма право да го съди дали е хомосексуален, дали е транссексуален. Често се оказва, че най-критикуващите, таят в себе си желание да спят със същия пол или пък да бъдат срещуположния пол, но отказът им да приемат себе си рефлектира в това да не приемат онези, които не се срамуват да бъдат себе си.

Направих и видео за ЛГБТ литературата, която ни възпитава да сме толерантни:

ВИЖТЕ ВИДЕОТО