Мимо Гарсия, учредител и управител на Фондация „Съдебни заседатели”: Пореден срамен случай на съдебен заседател, но не е решение да премахнем института

На съдебните заседатели ще се гледа като на ненужни в добрите случаи и като откровено вредни в останалите, докато няма осъзнатост в заемащите тази публична длъжност, че това е огромна отговорност!

Правил съм какво ли не - да съм сутринта на дело, после на театрална репетиция в Божурище и след това с такси да се върна спешно за следващо такова, само и само да не спъвам процеса.

Освен когато участвах в риалити и ме нямаше за дълъг период в страната, имам за четири години, мисля, два случая, в които не бях на заседание, защото погрешно бях записал датата и часа.

Не мога и да си представя какво е да обещая, да поема отговорност да бъда в съдебна зала и после дим да ме няма.

Как да очаквам после уважение от съдиите, от страните, от свидетелите?!

На какво ли не съм се нагледал за тези четири години - съдебен заседател, който откровено ми съобщи, че като е лошото време - дъжд, сняг и т.н., въобще не се вясва; съдебна заседателка, която започна нова работа, но вместо да информира, че има проблем да отсъства, пишеше бележки, че е болна и т.н., и т.н.

Но за мен това, че няма осъзнатост, че трябва сериозна причина, за да не си в съдебна зала, не е най-страшното! Тежкото, морално укоримото е, че масово съдебни заседатели не знаят за какво са делата, които се предполага, че разглеждат и по които присъди постановяват! Нито предварително четат материалите, нито задават въпроси, инертни са по време на тайно съвещание…

Също така, разбира се, не може да искаш ниво на съдебните заседатели, когато няма осигурени условия - с 20 лв. на ден, какво се очаква да бъде масово привлечено?! Не малко трайно свързващи трудно двата края хора, за които наистина мотивацията е тази двайсетолевка, а не някаква гражданска съвест.

Призивите да бъде премахнат този институт, обаче, са абсурдни. Ако перефразираме Сталин - „нет съдебни заседатели - нет проблемы” само че нещата не се решават така. Всяка година на конференцията на европейските съдебни заседатели виждам свръх мотивирани колеги! Това говори, че не, елиминирането не е ключът.

Призовавам всички, които мърморят срещу „държавата” от дивана, да се изправят и да отдадат от времето си за страната си, кандидатирайки се този пост, а институциите да осигурят достойно заплащане на труда за съдебните заседатели!