02 Април 2025г.
За мен писателите и журналистите са свещени - първите създават светове, а вторите отразяват реалността. И едните, и другите са в полза на останалите, защото независимо дали развличаш или информираш, обогатяваш умовете на съгражданите си.
Страшно ми е било неудобно да се определям като писател. Макар че съм автор на не малко книги. Съвсем отскоро някак започнах да се отпускам в това отношение.
Същото бе и с журналистиката до днес. Завършил съм тази специалност, но по-важното е, че в последните 16 г. съм написал повече анализи и коментари от голям брой взети заедно държачи на микрофон, имащи се и претендиращи, че са журналисти.
Приемането ми за член на Съюза на българските журналисти (СБЖ) го възприемам на първо място като отговорност, а чак на втори план за чест.
От 1905 г. у нас има журналистически сдружения.
СБЖ специално съществува от юни 1955 г., тоест аз ставам част от него в годината, когато ще се чества 70-годишен юбилей.
Давам си сметка колко много поколения журналисти са оставили отпечатък върху съюза и върху историята на журналистиката.
В името на тяхната памет, както и за да имаме в утрешния ден по-добро общество, трябва да не петним професията, което става при продажбата на съвестта на журналиста и изкривяването на представяните факти.
И накрая искам да изкажа сърдечна благодарност на Антоанета Титянова и Журналистическо дружество №58!

