Мимо Гарсия подкрепи позицията на АЕЖ за отразяването на въпросите, свързани с пола, и заяви: „Стандарт по отношение на журналистиката може да се очаква само ако изобщо има журналисти“

Обикновено добавям коментар към подкрепяна от мен позиция, но цитираната по-долу такава на Асоциация на европейските журналисти (АЕЖ - България) е дотолкова точна и вярна, че няма какво повече да се уточнява с изключение на следното - стандарт по отношение на журналистиката може да се очаква само ако изобщо има журналисти.

Журналистът трябва да смее да е изразител на истината, независимо дали заради нея ще си довлече обществено неодобрение.

За съжаление, обаче, съумяващите да преодолеят „какво ще кажат хората“ са малцинство и поради тази причина е видно, че от медиите няма противопоставяне на хомофобните и трансфобски путински опорки.

Така наречените, по-скоро определяните от самите тях за такива, журналисти се снишават и даже подстрекават заблудената и озлобена маса да кряка, генерирайки им по този начин кликове.

ПОЗИЦИЯ НА АЕЖ:

„Журналистите трябва да се стремят да отразяват въпроси, свързани с пола, като държат сметка за научните факти и за влиянието, което биха могли да имат върху различни категории хора и отделни индивиди.

Неинформираното стереотипно отразяване на такива теми не само подхранва хомофобията и омразата към различните, то може да обслужва външни интереси за дестабилизиране на демокрацията, но също така би могло да има тежко въздействие върху психичното състояние на различни групи и личности.

За съжаление, дори уважавани медии, имаха много пропуски при разглеждането на темата за боксьорките Иман Хелиф и Лин Ю-Тин. Вместо да се опитат хладнокръвно да проучат известните факти, много журналисти се подведоха по силните емоции и допринесоха за разпространение на неверни или неточни твърдения.

Направи впечатление, че дори след като стана ясно, че никой вече не твърди сериозно, че става дума за трансжени, а всички сведения за двете са, че винаги са били и са се състезавали като жени, дори сериозни медии продължиха да говорят за „трансбоксьорки“.

В помощ на журналистите в такива случаи биха могли да бъдат насоките „ЛГБТИ хората в медиите“ (https://aej-bulgaria.org/wp-content/uploads/2023/09/LGBT-people-in-media_2.pdf), издадени от АЕЖ – България. В тези насоки се обяснява какво разбираме под „трансджендър“:

„Трансджендър е джендър идентичност, при която биологичният пол и полът, с който се идентифицира човек, не съвпадат. Трансджендър хората имат устойчивата нагласа, че са се родили „в грешното тяло“.

При немалко от тях тази нагласа се проявява още от детството им – от времето, когато станат способни да правят разлика между момичета и момчета. Други разбират, че са трансджендър по-късно.

Трансджендър хората са най-сериозно изолираната и дискриминираната група от всички ЛГБТИ хора. Многобройни проучвания сред трансджендър младежи в САЩ показват, че поради дълбоката изолация, в която се намират, те по-често са склонни към изпадане в депресивни състояния, самонараняване и дори опити за самоубийство.“

Обяснени са и други понятия като „цисджендър“, „небинарен пол“, „интерсекс“ и т.н. АЕЖ – България периодично провежда обучения за журналисти в рамките на програмата „Медия лаб“, а също така нашият екип е винаги на разположение да помогне на колеги, включително и като ги свърже с подходящи експерти или организации.
На https://styleguide.transjournalists.org/#section-glossary пък може да бъде намерен актуален кратък речник на термините на английски.

Обръщаме внимание, че безотговорното отношение към тези теми би могло да навреди на конкретни хора и особено на младежи, които не чувстват, че се вписват в най-масовите категории и каквито всеки от нас би могъл да има в обкръжението си, независимо дали ни е известно, или не. Игнорирането на научния подход и натрупаното познание по темите е вредно, тъй като превръща обществото в лесна мишена за манипулации. За съжаление, последните законодателни предложения в Народното събрание са точно в такава посока – под благовидния предлог за защита на децата от вредно въздействие, се цели отказ от образование по важни за младежите теми, което ще доведе до още от същото – податливо на внушения общество.

Не на последно място препоръчваме консултация с утвърдени медии и платформи за проверка на фактите по сложни теми. В случая с боксьорките Иман Хелиф и Лин Ю-Тин споделяме тези три обяснителни материала:

https://www.reuters.com/sports/olympics/olympics-dsd-rules-focus-womens-boxing-2024-07-31

https://www.france24.com/en/live-news/20240802-the-gloves-are-off-explaining-the-olympic-boxing-gender-scandal

https://factcheck.bg/kakvo-znaem-za-sluchaya-s-boksorkite-iman-helif-i-lin-ju-tin“