Кръгла маса: Уязвимите групи между гражданското общество и държавата

Пострадалите от домашно насилие и от трафик на хора, чуждите граждани, нуждаещи се от закрила и лишените от свобода са сред уязвимите групи, нуждаещи се от подкрепата на гражданския сектор в отношенията си с институциите. Техните проблеми бяха основната тема на кръглата маса „Уязвимите групи между гражданското общество и държавата“, организирана на 7 октомври 2015 г. от Центъра за изследване на демокрацията. В събитието участваха представители на институции и граждански организации, работещи с четирите уязвими групи.

Кръглата маса бе открита от д-р Мария Йорданова, директор на Правната програма на Центъра за изследване на демокрацията. Тя се спря на акцентите от дългогодишната работа на Центъра по отношение на всяка от уязвимите групи и на важността на сътрудничеството между институции и НПО в подобряването на тяхното положение.
Във встъпителните си думи г-жа Камелия Димитрова, и.д. секретар на Националната комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ), очерта примери от успешното сътрудничество на Комисията с НПО и потвърди ангажимента и волята на институцията за широко прилагане на модели за взаимодействие с гражданското общество.

Г-жа Миряна Илчева, научен сътрудник в Правната програма на Центъра, посочи проблемните области в комуникацията между уязвимите общности и институциите, върху които се фокусира изследването, и описа бъдещото развитие на инициативата, в рамките на която се провежда то.

В първия панел на кръглата маса авторският екип от Центъра представи доклада „Подкрепа на уязвимите групи пред държавата: ролята на гражданските организации“. Г-жа Ива Александрова, старши анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията, оповести изводите и заключенията относно жертвите на трафик на хора и относно уязвимите групи чужденци. Сред проблемите на жертвите на трафик в отношенията им с институциите тя изтъкна идентификацията, липсата на таргетирани кампании към основни места на произход, трудности в наказателното производство срещу трафикантите, недостиг на предоставяните услуги. Относно търсещите закрила и другите уязвими групи чужденци г-жа Александрова обърна внимание на езиковата бариера и липсата на информация на разбираем език, както и на проблемите в процедурата по предоставяне на закрила.

Г-жа Мария Дойчинова, анализатор в Правната програма на Центъра за изследване на демокрацията, се спря на основните проблеми, срещани от лишените от свобода в отношенията с институциите. Сред тях са изолацията и извънредната зависимост от управата на затворите, които се отразяват на натоварването на социалните работници с проблемите на лишените от свобода, породени в и извън затворената институция. Г-жа Миряна Илчева очерта трудностите при защитата на правата на жертвите на домашно насилие от институциите – липсата на ратификация на Истанбулската конвенция, трудности в отношенията със здравните органи, както и с органите на съдебната власт в производствата за мерки за защита.

В дискусията по изводите от доклада г-жа Камелия Димитрова описа усилията на НКБТХ да изпълни разработените модели на сътрудничество с НПО със съдържание и да актуализира Националния механизъм за насочване и подпомагане на жертви на трафик. Акцент бе поставен на законодателните инициативи на Комисията и необходимостта от използването на правната експертиза на НПО в този процес, на повторното отваряне на приютите за жертвите на трафик и на осигуряването на дългосрочната им интеграция. Г-жа Кремена Чобанова, консултант „Правосъдие за детето“ в УНИЦЕФ, обърна внимание на проблема с третирането на децата – жертви на вътрешен трафик, като извършители на противообществени прояви.

Г-жа Анна Андреева, директор на дирекция „Социална дейност и адаптация“ в Държавната агенция за бежанците, изтъкна ключовата роля и приноса на гражданския сектор в бежанската криза от последните месеци и се спря на проблемите в статута и положението на непридружените деца и други уязвими групи. Г-жа Надка Дойчинова, главен експерт в Агенцията по социално подпомагане, и г-н Цветан Цветков, началник сектор „Социални дейности“ в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, повдигнаха въпроса с трудностите при финансирането при издаването на документи за самоличност на лишените от свобода и произтичащите проблеми при изплащането на социалните им помощи. Посочена бе и ниската финансова обезпеченост на системата за изпълнение на наказанията.

Г-жа Нели Ангелова, директор на Специалния дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) в Бусманци, подчерта, че голяма част от проблемите при лишените от свобода, са преодолени в затворените структури на дирекция „Миграция“ на МВР, част от които е СДВНЧ.

Във втория панел на кръглата маса г-жа Миряна Илчева представи работен вариант на „Концепция за по-ефективно участие на НПО в системата за подпомагане на избрани уязвими групи“. В нея като общи пътища за такова участие са предложени координация на усилията между институции и НПО на всички нива, включително проектно финансиране на организации от държавния бюджет, както и засилено присъствие на гражданските структури в процеса на изготвяне на законодателство и формиране на политики. Концепцията предлага и конкретни реформи по сектори, сред които са установен механизъм за достъп на НПО до местата за лишаване от свобода, участие на организациите в обучение на институции на всички нива, както и засилено присъствие на третия сектор в реинтеграцията на жертвите на трафик.

Г-жа Радостина Павлова, експерт по международни програми и проекти във Фондация „Асоциация Анимус“, очерта четирите основни роли на гражданския сектор спрямо уязвимите групи – на експерт, медиатор, защитник на правата на тези общности и доставчик на услуги. Г-жа Павлова посочи опасностите от зависимост на гражданския сектор от държавата при държавно финансиране и от недостатъчно развитие на съответни държавни структури, ако за определени дейности се разчита изцяло на НПО.

В последвалата дискусия д-р Мила Манчева, старши анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията, потвърди тезата, че НПО не бива да изместват институциите в техните законоустановени функции, но посочи, че организациите често също не разполагат с достатъчен ресурс.

Г-жа Мариета Димитрова, правен експерт в Българския център за нестопанско право, изтъкна важната роля на НПО като гарант и застъпник на правата на лицата, поставени под запрещение и призова за засилване на ролята им като участници в съдебни процедури. Г-жа Анна Андреева и д-р Мила Манчева изказаха мнения по поканите за проектни предложения, изготвяни от Държавната агенция за бежанците, изискванията по тях и често твърде кратките според д-р Манчева срокове за подаване на необходимите документи.

Г-жа Яна Събева, експерт „Комуникации“ в Българския център за нестопанско право, призова присъстващите представители на институции и НПО да подкрепят актуалните законодателни предложения за сформиране на Съвет за развитие на гражданското общество към Министерски съвет и създаване на финансиран от държавата фонд, който да подпомага добрите и иновативни идеи на организациите на конкурсен принцип.