Кога детето започва да се проявява като гений в математиката?

Много родители в един момент се оказват в позната сцена: домашната работа по математика се превръща в бойно поле, а оценките изглеждат като код от загадъчна формула. И тогава идва мисълта: „Май това дете просто не е по математика…“ Но дали наистина е така? Истината е, че математическият талант не винаги се ражда с блясъка на гений, който на 7 решава уравнения за възрастни. Понякога той дреме тихо - докато не дойде точният момент и правилният човек, който да го събуди.

Зад всеки млад шампион по числа често стои човек, който вижда повече от оценки и таблици. Такъв човек е Мирослав Маринов – млад математик, преподавател и ментор, завършил в Оксфорд, но избрал да живее и работи в България. Той посвещава времето си на това да открива и вдъхновява бъдещите умове на България. От 2022 г. Мирослав е част от националната комисия към МОН, съвместно със Съюза на математиците в България и Института по математика и информатика към БАН. Работи с младежкия национален отбор по математика – онези тийнейджъри, които решават задачи, от които повечето възрастни получават главоболие.

„Най-често около 14-годишна възраст започват да се проявяват първите признаци на талант в математиката,“ подчертава Мирослав. „Тогава учениците започват да се срещат с много клонове на математиката - алгебра, геометрия, теория на числата, комбинаторика. Едни започват да блестят с логика, други с креативност. А най-интересното е, че има деца, които просто мислят различно - те виждат математиката като игра.“ Но, както казва той, талантът не се развива като подарък от небето, а е резултат от много труд, търпение и постоянство. „Важна роля за мен е да разбера къде е границата на възможностите на всяко дете - и да го подтикна да я премине със смелост и усмивка.“

През 2024 г. младежкият национален отбор, ръководен от Мирослав и доц. д-р Ивайло Кортезов, се нарежда четвърти от 23 държави участнички на Младежката Балканска олимпиада в Анталия, като е и втори сред държавите на Балканите. „Беше прекрасно преживяване! Зад успеха стои трудът не само на децата, но и на над 15 души, които помагаха в подготовката,“ казва Мирослав с гордост. През 2023 г. още един негов възпитаник, Никола Гюлев от Пловдив, вече студент в Columbia University в Ню Йорк, печели награди от най-престижния научен конкурс в света - Regeneron ISEF в САЩ. И то в областта на... аналитичната теория на числата! Когато го питат кой го е вдъхновил да стане преподавател, Мирослав отговаря без колебание: „Доц. д-р Ивайло Кортезов. Той е пример за човек, който не просто учи, а знае как да говори, за да вдъхновява. Около 25 години е свързан с провеждането на национални състезания, като в над 15 години е част от ръководството на младежкия национален отбор и автор на сборници, които са оформили цяло поколение.“ За Мирослав преподаването е повече от професия - то е верига от вдъхновение, която се предава от учител на ученик, от ученик на следващите таланти.

Мирослав е и един от вдъхновителите на лицата от кампанията „Смятай“ на Kaufland и Съюза на математиците в България. Целта на инициативата е да обясни по забавен и ясен начин как ще се превалутира левът при въвеждането на еврото (1 евро = 1,95583 лв.) - и едновременно да подкрепи младите математически таланти. В кампанията участват и две от неговите ученички – Демира Недева и Димана Праматарова, които вече са сред „лицата на математическото бъдеще на България“.

За Kaufland България:

Kaufland България е търговската верига на дребно с най-богат асортимент от 24 хил. хранителни и нехранителни стоки.  Годишният оборот на компанията е от над 2 млрд. лв. Тя е един от най-големите частни работодатели в страната с екип от над 7900 служители. През 2025 г. компанията разполага с 69 хипермаркета в 35 града. От старта си през 2006 г. в България до днес Kaufland се стреми да стимулира националната и регионална икономика и инфраструктурата по места с общи инвестиции от 1,6 млрд. лв. Компанията непрекъснато развива своята политика за устойчиво развитие и под мотото „Действията носят промяната“ се ангажира с различни социални и екологични дейности – от използването на енергийно ефективни технологии и проектирането на нови сгради с мисъл за природата, през подкрепата на уязвими групи до намаляването на пластмасата.