Кофас прави преоценка на глобалните рискове за 2025 г.

Според експертите от Кофас, въпреки че миналогодишната несигурност около големия брой избори намалява, хоризонтът все още е далеч от ясен, а рисковете рядко са изглеждали толкова значими. 

Докато политиката на САЩ вероятно ще бъде пагубна за много от световните икономики, Китай продължава да се сблъсква с голям производствен свръхкапацитет, а много развиващи се страни са застрашени от поскъпването на долара и изтичането на капитали. Междувременно Европа е изправена пред ново предизвикателство със своя съюзник САЩ, добавяйки към съществуващите проблеми и вече ограничените бюджетни маржове. На този фон от Кофас ревизират оценките на седем държави (4 повишения и 3 понижения) и 20 секторни оценки (8 повишения и 12 понижения) след преразглеждане на първоначалния сценарий, който предвижда стабилизиране на глобалната дейност.

Трансатлантическата дивергенция 

Разминаването между икономиката на САЩ и еврозоната трябва да се потвърди през тази година. Очаква се растежът в САЩ да бъде стабилен благодарение на разходите на домакинствата, подкрепени  от стабилния пазар на труда и ефектите от нарастващите цени на недвижимите имоти и акциите. Дерегулациите и данъчните облекчения, обещани от президента Тръмп, вероятно ще стимулират инвестициите.

Обратно на това, в Европа се очаква растежът да бъде ограничен от предизвикателствата в производството и строителството. Въпреки намаляващата инфлация, потребителските разходи вероятно ще продължат да бъдат ограничени поради липсата на доверие на домакинствата заради политическа несигурност в няколко страни, включително Франция и Германия. Френската икономика ще се забави през 2025 г., въпреки доброто ѝ представяне през 2024 г., благодарение на публичните разходи и Олимпийските игри в Париж. Растежът вероятно ще остане слаб и в Италия, а в Испания ще се забави значително. Испания обаче показва най-голяма устойчивост, подкрепена от туризма, европейските фондове и стабилността на работната сила. 

В този контекст, в Европа рисковете е по-вероятно да са негативни, особено ако трудовите пазари се влошат бързо – каквото се подсказва от нарастващия брой обявления за планове за съкращения и закриване на предприятия – и ако инвестициите не се възстановят, въпреки намаляването на лихвените проценти. Този риск не може да бъде напълно изключен, предвид продължаващото намаляване на корпоративните маржове и тенденцията на фалити на бизнеси. 

Другият негативен риск за европейската икономика е търговската политика на САЩ. Мащабът на допълнителните мита и времето на тяхното въвеждане са все още несигурни към момента, но това може да доведе до потенциално различаващи се монетарни политики. Очаква се Европейската централна банка да намали лихвите с 25 базисни пункта като депозитната лихва достигне 2%, но Федералният резерв вероятно ще приеме по-изчаквателен подход, правейки само едно или две понижавания на основната лихва. Това не е задължително, като се има предвид силата на американската икономика и значителния риск от възраждане на инфлацията.

Европейската автомобилна индустрия остава „без гориво“

Европейската автомобилна индустрия претърпя сериозно забавяне през 2024 г. Търсенето на леки автомобили остава в застой, докато индустриалните показатели показват, че производствената дейност намалява в повечето страни в региона. Регистрациите на нови автомобили отбелязват слаб ръст от +0,8% на годишна база през 2024 г., но същевременно с това  отчитат и спад от 3% на годишна база през втората половина на годината. А 2025 г. също не предвещава нищо добро за европейската автомобилна индустрия, която вероятно ще бъде изправена пред нарастващата конкуренция от Китай и несигурността на американския пазар, свързана с опасения за митнически бариери.

От една страна, възходът на Китай в сегмента на електрическите превозни средства изглежда вече неудържим. Китай има значително предимство в производството на батерии и компаниите на страната са глобални играчи, като осигуряват 75% от световното производство. Брюксел успя временно да спре потока от китайски електрически автомобили към Европа след въвеждането на тарифни бариери в края на октомври 2024 г., но пълната защита на европейския пазар би означавала допълнително значително увеличение на митата.

От друга страна, предстоящият мандат на президента Тръмп, и по-специално заплахите му за въвеждане на мита, могат да засегнат износа на автомобили от ЕС, като 25% от тях са били насочени към американския пазар през 2023 г. Освен това, възможни митнически бариери, насочени към този сектор в Канада и Мексико, биха имали сериозно въздействие върху веригите за доставки на европейски производители като Stellantis и Volkswagen, които произвеждат в тези две държави между 30% и 40% от автомобилите, продавани в САЩ.

Избирането на Доналд Тръмп оказва сериозно влияние върху много развиващи се страни

Развиващите се икономики са изправени пред особено неблагоприятна нова ситуация под формата на бързо поскъпване на долара и масово изтичане на капитали в няколко страни. Избирането на Доналд Тръмп променя глобалната финансова перспектива, засилвайки рисковете за най-уязвимите икономики. Тези страни, особено най-задлъжнелите към долара, рискуват бързо влошаване на икономическите си условия поради по-високите лихвени проценти и/или обезценяване на валутата. Рязкото обезценяване на бразилския реал в края на 2024 г. (10% спад между края на ноември и 25 декември), е пример за турбуленцията, която може да засегне страна с големи външни и/или фискални дисбаланси. 

Китай също не е застрахован. При липса на значителни нови стимули, растежът вероятно ще се забави значително след официално отчетените 5% миналата година (4,3% според прогнозите на Кофас за тази година). Американските мита остават основният риск за страната. Въпреки че техният мащаб и тайминг остават неопределени, въздействието им ще бъде (много) отрицателно. 

Стабилен, но ограничен глобален растеж

Въпреки нарастващата несигурност, Кофас прогнозира леко подобрение на световния растеж за 2025 г. до 2,7% (в сравнение с 2,6% при предишната оценка). Тази промяна се дължи предимно на неочакваната устойчивост на американската икономика, която компенсира постоянната неустойчивост на еврозоната.