Как да опазим българската медоносна пчела?

Интензивният трансфер на чужди подвидове медоносни пчели застрашава генетичното разнообразие на вида в Европа

Страната ни трябва да работи за опазване на местната българска медоносна пчела

Българската медоносна пчела Apis mellifera rodopica е с международно признати качества, на европейско ниво – с най-висока средна преживяемост след опаразитяване с основни вредители и с висока продуктивност на пчелен мед при местните за страната ни условия в сравнение с други интродуцирани подвидове

Данни от последните изследвания на територията на Европа показват, че генетичното разнообразие на медоносните пчели като насекоми с огромно биологично, екологично, стопанско и икономическо значение е застрашено. Сред множеството фактори за това е интензивният трансфер на чужди подвидове из територията на континента. В тази връзка учените са категорични, че за опазването на медоносните пчели е важна целенасочената грижата за местните им популации, които са най-адаптирани и устойчиви към обитаваните от тях конкретни условия на средата.

Към настоящия момент са налични достатъчно генетични маркери, чрез които местната българска пчела може да бъде характеризирана и успешно разграничена от другите европейски подвидове, а в страната обект на професионално и любителско пчеларство са над 800 000 пчелни семейства. Чрез прилагането на Национална програма, Националната развъдна асоциация по пчеларство има основната задача да осигури запазването на генофонда на местната българска медоносна пчела, прилагайки научно обосновани селекционни дейности.

За опазване на генетичния фонд към момента в България има разработена система от биологични, етологични и генетични маркери, с помощта на които тя може да бъде успешно разграничена.

Според проф. д.б.н. Евгения Иванова от Биологическия факултет на Пловдивския университет, в страната ни трябва да се работи за опазване на местната медоносна пчела, при стриктно спазване на националното Законодателство и въз основа на ефективното взаимодействие между изследователи, пчелари и земеделци. В момента е важно да се направи оценка на загубите и да се установят и характеризират причините за повишаващата се смъртност.

„Една от положителните инициативи в посока съхранение на пчелите и опазване на околната среда у нас е провеждащият се обективен BeeOmonitoring (биомониторинг), патент на BeeOdiversity, който се осъществява благодарение на пчелни семейства, отглеждани в защитената вододайна зона на изворната вода DEVIN. Четири пъти в годината BeeOdiversity анализира проби от прашеца, който пчелите събират в радиус от 1,5 км около извора. Анализът включва проверка на наличие за над 500 различни вида пестициди и тежки метали, характеризиращи качеството на околната среда и осигуряващи биоразнообразиета на района. Анализите на тази задълбочена информация доказват, че регионът на водовземане е разположен далеч от замърсяване и аграрна дейност, а българската медоносна пчела в това местонахождение е защитена“, изтъква проф. д.б.н. Иванова.

Сред всички сравнявани европейски подвидове и произходи, българската медоносна пчела е с международно признати качества и най-висока средна преживяемост при налично опаразитяване с основните вредители Varroa, Nosema, ABPV и DWV вируси. Тя има ниска склонност към роене, което запазва семействата ѝ многочислени и силни през активния период на медосбор, миролюбива е, което улеснява работата на пчеларя и не създава опасност за него и околните, демонстрира отчетливо силно изявено хигиенно поведение, което води до бързото и успешно почистване на семейството и до ефективни грижи за здравето на пчелите в него и е с висока плодовитост на пчелната майка. В сравнение с други, изпитвани през годините на територията на страната ни подвидове, българската медоносна пчела е с около 20% по-висока продуктивност на пчелен мед.

*Проф. д.б.н. Евгения Нешова Иванова е биолог-изследовател и професор по генетика в катедра „Биология на развитието” на Биологическия факултет при Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”, където работи повече от 35 години. Проф. Е. Иванова е член и активен участник в международни и европейски научни организации и мрежи, свързани с изучаване и опазване на медоносните пчели. Член е на редакционни колегии, на международни научни съвети, на Управителния съвет на Националната развъдна асоциация по пчеларство (НРАП) и на Research Network for Sustainable Bee Breeding (RNSBB). Резултатите от изследванията ѝ, посветени на генетични характеристики на българската медоносна пчела, смъртност на медоносните пчели, цито- и генотоксичност на тежки метали и пестициди, генетика на човека и др. и са публикувани в над 150 научни статии, цитирани над 900 пъти в световни научни издания (Scopus H-индекс – 14 към септември 2023 г.). Автор и съавтор е на 8 учебника и учебни пособия за студенти-биолози и психолози,както и за ученици от 11 клас, на 2 научни монографии (едната от които посветена на дългогодишните ѝ проучвания върху генетиката на българските медоносни пчели), на международния двутомник за медоносните пчели “COLOSS BeeBook” (2014).