Есетровите риби в Долен Дунав изчезват, сочи нов доклад на WWF

Ключови фактори за това остават бракониерството и незаконният трафик

 
Престъпленията срещу дивата природа излагат на сериозен риск оцеляването на последните есетрови популации в Дунав, алармира доклад на природозащитната организация WWF, посветен на заплахите за биоразнообразието в реката.
 
Анализът документира 395 случая на незаконен улов и търговия с есетрови риби в България, Румъния и Украйна между 2016 г. и 2023 г. При тях са били засегнати 1031 екземпляра от четирите останали вида есетрови риби в Дунав – моруна, руска есетра, пъструга и чига. Експертите са категорични, че незаконните дейности, които продължават, въпреки забраните, могат да доведат до изчезване ценни видове, достигнали до нас от времето на динозаврите.
 
„Тези ужасяващи числа са само върхът на един много по-голям айсберг. Причината е, че в много от случаите не можем да установим точния брой на засегнатите есетри. Освен това голяма част от престъпленията в реката остават неразкрити. Въпреки усилията на дунавските държави, есетрите изчезват. Този анализ е сигнал за тревога, който ни показва, че, предприетите мерки, уви, не са достатъчни и можем да изгубим едни от най-емблематичните обитатели на Дунав“, коментира ръководителят на глобалната есетрова програма на WWF Беате Щрибел.
 
Докладът подчертава критичната ситуация, пред която са изправени популациите на есетровите риби на границата между България и Румъния. Въпреки правната защита и международните споразумения, като Конвенцията за международна търговия със застрашени видове (CITES) и Паневропейския план за действие за есетровите риби, незаконният риболов и търговия продължават да унищожават биоразнообразието в Долен Дунав. Три от четирите есетрови вида, мигриращи по течението, вече фигурират в графа „критично застрашени“.
 
Анализът на WWF се основава на данни, получени от правоприлагащите органи в България, Румъния и Украйна. Ето какво гласи той:
 

• Общ брой случаи: Регистрирани са 395 случая на незаконни дейности по отглеждане на есетрови риби, като 144 са в България, 157 в Румъния и 94 в Украйна.
• Годишни тенденции: Документираният брой случаи е стабилен през последните години и варира между 50 и 65 случая годишно.
• Незаконни риболовни уреди: Традиционните куки без стръв (известни като „кърмаци“) все още се използват широко в България и Румъния, въпреки че са забранени от закона. Само у нас властите иззеха 988 кърмаци с обща дължина от 37 километра.
• Засегнати есетри: В доклада са отчетени 1031 есетри, като Румъния съобщава за най-голям брой (610), следвана от Украйна (418) и България (3). Въпреки това, действителните числа вероятно са много по-високи.
• Горещи точки: Основните горещи точки за трафик на есетрови риби остават непроменени: област Враца в България, Тулча в Румъния и Одеса в Украйна.

„Бракониерството все още продължава да е значителна пречка пред възстановяването на есетровите популации в Дунав и Черно море. В България, за разлика от всички останали държави в региона, се регистрира сериозно използване на забранени уреди за бракониерство на есетри - т.нар. кърмаци, като за разглеждания период са конфискувани почти хиляда такива уреда. В същото време в България има единични случаи на установени незаконно уловени есетрови риби, в сравнение с Румъния и Украйна, където има стотици регистрирани случаи. Това показва, че случаите с незаконно уловени есетрови екземпляри в България остават почти неразкрити“, обяснява Стоян Михов, ръководител на програма „Води“ във WWF България.

За първи път румънската полиция предостави изчерпателни данни, показващи усилията им за контрол над риболова по Дунав. Българските власти пък споделиха конкретна информация, свързана с борбата им срещу бракониерството на есетрови риби. Докладът подчертава необходимостта от провеждането на траен мониторинг върху проблема, който да даде възможност за анализ на тенденциите в нелегалния трафик и да спомогне за по-ефективни действия за неговото предотвратяване.

Данните, събрани в този доклад, представляват единствения публично достъпен регионален преглед на трафика на есетрови риби за Централна и Източна Европа, като предоставя безценна информация за целенасочените усилия на властите да спасят есетрите от изчезване. Документът подчертава, че всяко действие или бездействие дори само в една от дунавските държави може да окаже влияние върху общите популации на есетрови риби в реката и Черно море.

Пълният текст на Доклада на български език можете да прочетете тук.

WWF напомня, че в момента в България и всички дунавски държави е в сила пълна забрана за улов на есетри както в Дунав, така и в Черно море.
За есетрите:

Есетрите са най-застрашената група от видове в света. Всички 26 вида риби от семейството на есетрите, включващо есетрите и веслоносите, оцелели през последните 200 милиона години, днес са застрашени от изчезване, сочи последната актуализация на Червения списък на Международния съюз за защита на природата. Високата цена на техния хайвер доведе до драматичен спад в популациите им в световен мащаб. Басейнът на Долен Дунав е сред последните европейски региони със самовъзпроизвеждащи се популации на есетрови риби, което го прави приоритет за опазване.

Въпреки строгите забрани за риболов в България, Молдова, Румъния, Сърбия и Украйна и постоянните забрани в други черноморски държави, незаконните дейности продължават. Продължават и усилията на WWF да събира данни, които да помогнат за ограничаването на престъпленията срещу дивата природа на Дунав.
За контакти:
Стоян Михов, ръководител програма „Води“, WWF, 0887 796 187

Допълнителна информация:
Основана през 1961 г., международната природозащитна организация WWF [Ве-Ве-Еф] развива дейности в над 100 държави с помощта на 7000 служители и над 5 милиона доброволци. WWF работи за подобряване на състоянието на околната среда, за да може хората да живеят в хармония с природата. В България WWF се занимава със защитените територии и местообитанията от европейско значение в мрежата Натура 2000, горите и сладководните екосистеми, устойчивото развитие на селските райони, промените в климата.
 
Всички съобщения до медиите на български език може да прочетете на
https://www.wwf.bg/