Екологът Александър Петров: Крайречните гори са истинското богатство

Вероятно помните неприлично богатия паток Чичо Скрудж, който се къпе в златото, изпълващо трезора му. Има си рампа за скачане, от която се мята в море от жълтици. Като повечето заможни хора (или патици) Чичо Скрудж е стиснат и пази съкровището си с ярост и параноя.

За повечето хора е абсурдно някой да ползва богатството си за плуване. Вместо да инвестираш, да използваш разумно и да разбереш как може да го направиш по-голямо, ти просто се хвърляш в него и се правиш на Аквамен. И затова ние изглеждаме луди за някои далечни държави – плуваме в богатство, без да го ценим. Нашето богатство обаче не е от жълтици, а нещо много по-важно.

Ако отидете в Северна Африка, ще попаднете в пустинята Сахара. Там водата е безценна. Трудно се намира за пиене, а какво остава за къпане. Много мои приятели се завръщат от екзотичната африканска екскурзия, осъзнавайки колко е хубаво да имаш реки, гори, течаща и питейна вода, включително чиста изворна и минерална.

Всъщност не е нужно да ходите чак в Африка, за да оцените тези елементи от българската природа. Разходете се в горещ летен ден под слънцето за около час (с шапка на главата и бутилка студена минерална вода в раницата). Нека крайната ви цел бъде крайречна гора. Ще забележите, че когато влезете в гората, влизате в друг свят, където жегата няма власт, а свежият въздух и приятният хлад изпълват пространството между могъщите тополи и нежните, приведени към реката върби. Сянката ще ви пази от безмилостното слънце дори в най-горещите часове от деня, въпреки че част от светлината му преминава между листата.

Не само този прост, а и по-сложни експерименти са доказали, че нуждата от крайречни гори е огромна. Те охлаждат околната среда, задържат реките в коритото, контролират кръговрата на водата и като бонус – осигуряват дом и укритие за много животни. Унищожаването на горите е една от причините за повишаването на температурата по цялата планета. Ако се съмнявате, препоръчвам отново да повървите един час под слънцето през юли или август и след това да влезете в крайречна гора. Листата „хващат“ слънчевата радиация и я абсорбират, без нейната висока температура да достигне земята. Затова и разликата между сянката на чадър/тента и дърво е толкова голяма. Част от слънчевата радиация преминава през материята на чадъра/тентата или ги нагрява, създавайки тенджера под налягане, докато горещината и светлината се поглъщат от листата и се преобразуват в енергия из огромното тяло на дърветата.

Крайречните гори от върби, тополи и елхи са сред най-застрашените местообитания. В същото време поддържат голямо разнообразие от живот. Те са притегателни за много земноводни, влечуги, птици и бозайници, а стотици безгръбначни прекарват всеки цикъл от живота си в тях. Крайречните гори имат безценна роля в укрепването на бреговете и регулират нивото на реките – нещо, което разбрахме колко е важно след няколко големи наводнения в последните години.

Другата сериозна роля на крайречните гори е на международно ниво – осигуряват коридор за мигриращите птици. Стотици видове от различни краища на света успяват да достигнат целта си именно заради тези местообитания.

Докторант Александър Петров завършва специалност „Биоразнообразие, екология и консервация“ към Биологическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ през 2020 г. и веднага след това става докторант по научна специалност „Екология и опазване на екосистемите“ към същия университет. Изучава хищните бозайници и мястото им в различни екосистеми. Участва в различни проекти като проучванията за „Натура 2000“ и „От желязната завеса до зеления пояс“ по програмата ELP. Силно развита е научнопопулярната му дейност. Автор и водещ е на предаването за българската природа „Пъдпъдък дейли“. Пише научнопопулярни статии за списание „Осем“, за което е номиниран за най-добър журналистически материал за опазване на околната среда от Българска фондация „Биоразнообразие“. През 2023 г. издава и дебютния си роман „Вой“, разкриващ реални проблеми в българската природозащита.