Докога здравеопазване по български?

 На 27 март в интервю по Нова телевизия министърът на здравеопазването д-р Таня Андреева призна за съществуването на свръхостойностени пакети здравни услуги. Тя спомена кардиологичните, гастроентерологичните и онкологичните. "Неслучайно основният интерес е към разкриването на такива лечебни заведения", съобщи тя. Министърът най-вероятно имаше предвид непрекъснато изграждащите се и получаващи бързо лицензи частни болници, които работят именно в тези много малко на брой печеливши области на здравеопазването. От разговора стана ясно, че д-р Андреева е разбрала и необходимостта да се намери баланса при остойностяването и финансирането на здравните услуги, като се коригират съществуващите диспропорции.

Този проблем беше коментиран от сдружение ЮДИЦ още на 03.02.2014 на пресконференция в БТА. Тезата на сдружението беше, че бюджетът на НЗОК е наистина недостатъчен, но не по-малко сериозен е проблемът с неговото нерационално изразходване, заради съществуващите диспропорции при финансирането на отделните медицински услуги и непрекъснатото откриване на нови болници, за необходимостта от които едва ли е правена задълбочена финансова и медицинска обосновка от страна на МЗ и НЗОК.

СДРУЖЕНИЕ ЮДИЦ ПИТА:

1. Наистина ли МЗ и Здравната каса са разбрали, че трябва да търсят баланса? Нима се вижда „светлина в тунела“? Ако това е така, буди недоумение защо продължава да се допуска непрекъснатото създаване и лицензиране на нови частни болници, които искат да работят единствено в печелившите медицински области.

2. Не е ли пълен парадокс да има дефицити във финансирането на досегашните болници, те да продължават да трупат дългове към своите доставчици и същевременно да се откриват нови?! Освен всичко друго, държавата задължава само досегашните държавни и общински болници да се занимават със силно губещи дейности, каквато е например спешната помощ.

3. Още колко нови болници може да издържа бюджетът на НЗОК, който основно финансира системата? И как всъщност издържа досега съществуващите при положение, че те трупат от години дългове за милиони? Много техни доставчици отдавна водят дела за погасяване на задълженията и изплащането на законните лихви върху тях.

4. На 24 март тази година научихме, че Здравната каса ще определя прогнозните бюджети на болниците всеки месец. В тези прогнозни бюджети включва ли се и погасяване на старите задължения към доставчиците? Или разходите за съдебни дела и изплащането на лихви? Когато прогнозните бюджети се определят месец за месец, клиниките няма да бъдат предварително наясно за парите, на които могат да разчитат през годината. Същевременно, те чудесно знаят за огромната дупка в бюджета на касата и логично ще започнат презастраховане и реализиране на колкото се може повече приходи на месец. Това няма ли да означава, че все повече пациенти ще влизат в болница без да има нужда? И в крайна сметка, няма ли да означава, че касата ще увеличи разходите си, вместо да ги намали?

По темата за недостатъчно рационалното изразходване на бюджета за здравеопазване, сходно на изказаното от ЮДИЦ становище на пресконференцията, изрази наскоро и управителят на НЗОК Румяна Тодорова. Тя отчете, че един от най-сериозните проблеми при дефицита в бюджетите на лечебните заведения е постоянното навлизане на нови дейности и болници, за които касата трябва да плаща. Тъкмо това намалявало прогнозните бюджети на вече работещите болници. На 13 март вицепрезидента на КНСБ, председател на Синдиката по здравеопазване към организацията и член на Надзорния съвет на НЗОК д-р Иван Кокалов, цитиран от БТА съобщи, че в Министерството на здравеопазването има над 80 заявления за откриване на нови лечебни заведения, за които също ще са необходими средства. И той, като сдружение ЮДИЦ и Румяна Тодорова е на мнение, че взимайки от парите, предназначени за съществуващите болници с цел да се дадат и на новите лечебни заведения се появяват техните дефицити. А те, както всички знаем, водят до лоши здравни услуги и все по-големи задължения. Иван Кокалов посочи и че е необходимо да се затегне контролът над изразходването на парите за здраве, като се включат пациентските и неправителствените организации.

СДРУЖЕНИЕ ЮДИЦ ПРЕДЛАГА:

1. Да се направи спешно икономически и чисто медицински анализ за това, колко и какви здравни заведения са необходими на населението и могат ли да работят успешно в рамките на сегашните бюджети за здравеопазване.

2. На основата на такъв анализ да се преосмисли необходимостта от откриването на нови болници без предварително да се извърши сериозна структурна реформа в системата.

3. При лицензирането на нови частни болници да се поставят изисквания за профила и видовете дейности, които ще се извършват, като те бъдат съобразени с реалните нужди, а и възможности на системата.

4.Да започне да се прилага еднакво отношение и да се поставят в условия на пълна равнопоставеност всички здравни заведения в качеството им на търговски дружества, независимо от формата на собствеността им.

5.Да се направи анализ на досегашното остойностяване на здравните услуги и да се въведе нов подход и система, които да доведат до преодоляване на сегашните дисбаланси и много по-добър мениджмънт на изразходваните средства.

6.Изпълнителна агенция „Медицински одит“ към МЗ да започне да изпълнява стриктно задълженията си за мониторинг върху дейността не само на държавните, но и на частните лечебни заведения, свързани със задължителното здравно осигуряване. По-конкретно да се провери дали изплащаните от НЗОК дейности и закупените за тях консумативи и медикаменти са изцяло на основата на организирани процедури по ЗОП.