До 10 години българският фолклор е на път да изчезне

Министър Найден Тодоров се включи в обсъжданията на проблема събрал гилдията на кръгла маса в София 

Вчера, 26-ти септември, се състоя кръгла маса на тема: “Професията Фолклорен музикант в България – състояние и проблеми на образованието и реализацията”, на която присъстваха Министърът на културата г-н Найден Тодоров, представители на 10 професионални ансамбъла, ръководителите на проекта - Димитър Христов и Антоанела Петрова, членове на Управителния съвет на БМА и авторът на финалния анализ доц. д-р Веселка Тончева от Институтът за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН.

По време на кръглата маса бяха представени резултатите от двугодишния проект на Българска музикална асоциация - “Фолклорен музикант”, който бе провокиран от спешната необходимост да бъдат проучени и показани обективно състоянието и проблемите, стоящи пред фолклорните музиканти в страната. Те бяха в основата на дебатите и разговора за намирането на общи решения, продължил над 3 часа. Бе дискутирана и необходимостта от изграждане на дългосрочна стратегия за развитие на сектора.

Анализът е резултат от проведено теренно проучване сред професионалните фолклорни ансамбли и училища с музикалнофолклорно образование в страната и показва доста тревожни резултати. 

Проучването показва изключително влошената ситуация, в която функционира професионалното фолклорно изкуство в страната и сочи, че ако не се обърне внимание на фолклорния музикант, някои традиционни български инструменти като тамбура, гъдулка и кавал ще изчезнат до 10-15 години. Следователно сериозната липса на кадри, които да попълнят фолклорните ансамбли ще доведе и до прекратяване на тяхната дейност, а от там и погубване на българския фолклор. 

Причините за тежкото състояние на сектора разбира се са много, но един от основните проблеми е ниското заплащане на труда, без възможности за финансов растеж, което води до липсата на престиж на професията и фактът, че младите хора не желаят да се занимават професионално с фолклор, а заетите в сектора са предимно в пенсионна възраст. 

„Най-важната за мен тема е статутът на ансамблите, защото когато се намери допълнително финансиране, те няма как да се възползват от него, тъй като не са юридически лица, а назначени служители към общини. Както знаем обаче повечето общини нямат достатъчно пари. За съжаление и държавата няма достатъчно пари. Но какво ще стане, ако общините и държавата работят заедно? Тогава парите ще стигнат. И има в закона предвиден начин, как държавата и общините да работят заедно, а именно регионални културни институти.“ – сподели министър Найден Тодоров. 

Това е и едно от основните предложения на Българска музикална асоциация, около което министърът и представителите на бранша се обединиха, а именно професионалните фолклорни ансамбли да бъдат отделени като самостоятелни музикално-сценични институти, което ще насърчи по-ефективно управление на бюджета и приходите им и възможност да изработят дългосрочна стратегия за развитието си. Подходяща форма за ансамблите е превръщането им в регионални културни институти, която позволява комбиниране на държавно и общинско финансиране и възлагането на държавни задачи за популяризиране на фолклорното изкуство.

Липсата на финансови ресурси и национална политика за развитие и съхранение на фолклорните ансамбли, застрашава българския фолклор от изчезване, а той е най-яркият пример за културна идентичност, национално богатство и е фундаментален за българите.