Шумен: Кръстопът на епохите – от древност до възрожденски разцвет

Шумен е град с богата и многопластова история, където античността и Средновековието се преплитат с възрожденския дух. От древно тракийско селище и стратегическа крепост до процъфтяващ културен и занаятчийски център, Шумен е свидетел на значими исторически събития и родно място на видни личности. Този текст ще ви отведе на пътешествие през времето, за да разкрие как се заражда и развива Шумен, от древността през възраждането до днес.

Град Шумен има сериозно антично минало, като първите находки открити около шуменската крепост датират от XII в. пр. Хр. По тези земи са пребивавали траки, римляни, славяни и прабългари, като самия град е бил естествен център на околността. През първо и второ българско царство Шумен се е славел със силната си и стратегически важна крепост в близост до столиците Плиска и Преслав. Шуменската крепост е била активна част от фортификационната система особено на първото българско царство. Само на 17 км. от града и днес се намира едно от най-големите езически светилища по земите ни и един от символите на държавата ни – Мадарския конник и прилежащия към него комплекс от езически светилища и мадарска крепост. Както става видно градът не е бил нито малък нито незначителен през античността и средновековието.

Най-големият разцвет обаче Шумен има през възраждането. Градът става виден културен и занаятчийски център със собствено самоуправление, където равнището на културата е изключително високо. От града произлизат видни личности, като Добри Войников и Панайот Волов. Търговци от Шумен имат връзки с Марсилия, Прага, Виена, Манчестър, Будапеща и др. Всъщност стоки произведени в Шумен се разпространяват из цяла Европа и Османската империя включително Истанбул.

Още с падането на града под османска власт тук се установява силен османски гарнизон пазещ стратегическия четириъгълник Варна-Шумен-Русе-Силистра. Постепенно започва преселение на османско население към областта, което не е възпряно дори и с временното освобождаване на града от Владислав Варненчик през 1443 г.

Наличието на голямо по брой мюсюлманско население се отбелязва и от строежа на Томбул джамия. Сградата е започната през 1744 – в началото на възраждането и съществува и до днес, като действащ мюсюлмански храм. Джамията е забележителна с това, че е най-голямата в България. Тя се намира на някогашния център на града. В близост до нея са се намирали безистена и часовниковата кула, които за съжаление днес не са запазени или по-скоро от тях са останали само руини, които не се реставрират нито се използват като атракция. Безистена и часовниковата кула за разлика от джамията са напълно неизползваеми и нефункционални днес.

В района са се намирали и няколко чаршии, като всяка от тях е била посветена на отделна група занаяти. Главната чаршия се е наричала „Араш“, имало е и многобройни дюкяни странично от главната или по-малките чаршии. Забележително е това, че в Шумен през възраждането могат да се наброят над двайсет еснафски сдружения, като само част от тях са на кожухари, бакърджии и железари. Това са и занаятите, с които най-много се славел градът.

Днес е запазена „казанджийската улица“ на която са се помещавали дюкяните на бакърджиите. Тази улица днес е пешеходна зона с подновени павета, но всички къщи от двете и страни са автентични и датират предимно от XVIII в. Тази улица има пряка връзка с Томбул джамия, което показва, че и двете места са били важни средища на центъра на възрожденския Шумен. Малко по-вляво се намира още една улица с автентични къщи и калдъръми. Тази улица е успоредна на главната чаршия и ако се продължи разходката из града в тази посока и по тази улица се стига до къщата музей на Лайош Кошут, пребивавал в града от 1849. Къщата, в която той е живял всъщност принадлежи на видния търговец Димитраки Хаджипанев. Сградата представлява образец на възрожденската култура. Тя е на четири нива има стъпаловиден двор с кладенец, а вътрешността на къщата, хармонираща с двора е изградена като лабиринт.

Подредбата на двора като лабиринт се осъществява не само от стъпаловидната му структура, но и от нисък плет образуващ различни линеални фигури напомнящи идеята за лабиринт макар и изграден само от ниска растителност. Самия строеж е сложен поради острия наклон на терена.

По-нататък по същата улица намираща се леко в страни на някогашния център е разположена и къщата на Добри Войников, днес също превърната в музей. Паметника на културата датира от 1833 г., като това е къщата, която Войников построява за себе си и семейството си. Къщата, в която той е роден, днес не е запазена. Тя се е намирала на същото място, на което е и днес, двуетажната постройка с високи чардаци.

Родният дом на Добри Войников е бил малка постройка, която той по-късно превръща в двуетажен образец на възрожденската култура. В същия район се намира и къщата, в която прекарва детството си и Панчо Владигеров. Неговият дом по-скоро е на главната чаршия от колкото на тази малка странична улица. Макар за рождено място на видния композитор да е вписано Цюрих той прекарва детството си и голяма част от живота си в бащиния си дом в Шумен. Не на последно място трябва да отбележим, че на тази автентична улица запазена и до днес се намира къщата и на Панайот Волов. От всички изброени до момента възрожденски къщи-музеи тази на Панайот Волов е най-малка и се намира най-далеч от центъра – някогашната главна чаршия „Араш“. Тази къща е малка постройка от едва няколко стаи и е само на един етаж, но все пак в нея е прекарал живота си един от най-видните български революционери, ръководителя на IV революционен окръг от априлското въстание.

Заключение

Шумен е град, който е съхранил своята история и културно наследство, превръщайки се в жив музей на българската история. От древната Шуменска крепост до възрожденските къщи и културни паметници, градът предлага на посетителите уникална възможност да се потопят в миналото и да се докоснат до духа на различни епохи. Като важен културен и туристически център, Шумен продължава да бъде символ на българската история и култура, привличайки посетители от цял свят.

shumeninfo.com