Мимо Гарсия: „Догман“ на Люк Бесон задължително трябва да се гледа, защото е филм, учещ ни, че изцелението на болката е в това да споделиш с друг, който те разбира“

Израснах с творчеството на Люк Бесон - от поредицата „Артур и минимоите”, през сътрудничеството с Мила Йовович до проектите през последните години.

За съжаление, след боксофиса провала покрай „Валериан и градът на хилядите планети”, Бесон някак изчезна от полезрението ни.

Поради тази причина в петък бях едновременно с големи очаквания, ала и с безкрайно притеснение, дали новият му филм „Догман” ще съумее да ни покаже онзи Люк, който е развълнувал милиони през кариерата си.

Очакванията ми след кино прожекцията се оправдаха, а притеснението се изпари.

Дадох си сметка, че онзи неповторим отпечатък на Бесон пак се е проявил и че „Догман” дълго време ще остане в съзнанието ни, защото този филм не е стандартен. По много параграфи. За част от тях разказвам във видеото, други ще оставя сами да откриете, преживявайки лентата.

Две неща, обаче, ще отбележа:

Първо, в „Догман” най-пълноценно е показана детската травма и как тя почти винаги се загнездва в човек до края на дните му.

И второ, „Догман” ни учи нагледно как изцелението на болката е в това да споделиш с друг, който те разбира. Препоръчвам Ви „Догман”, защото животът е низ от случайни срещи, смях, смях през зъби, тъга…

ВИДЕО