Историята на минижупа

Историята на минижупа и информация за модните дизайнери, въвели мини модата в облеклото на жените.

За Коко Шанел всичко е твърде много. В началото на ерата на суинга през 60-те френската модна икона обяви минижупите за "просто ужасни". Тя заяви и че не познавала мъж, който да ги харесва.
Половин век по-късно благодарение на Мери Кант - жената, изобретила минижупите през този месец преди 80 години, миниполите са основна дреха във всеки гардероб. Ръбът над средата на бедрата вече не е символ на бунт и извоювана наскоро сексуална свобода, както е през първото десетилетие от живота на късите поли. Стилът остава популярен, харесва се на Кейт Мос и Сиена Милър, които скоро му придават съвременен образ като елемент от стила "бохо шик" с милиони последователи.
Карл Лагерфелд, настоящият творчески директор на Шанел, наскоро описа "клеймото" на Коко за миниполата като една от най-големите грешки, които тя някога е допускала. Германският дизайнер подчерта тезата си като превърна полите над коляното в емблема на костюмите на Шанел.
"Коко сигурно се обръща в гроба. Това е революция, но тя не дойде изневиделица. Тенденцията вече я има. Тя е във въздуха, минижупът е начин на бунт, заявява чувственост и секс. Да носиш такава пола тогава е най-добрият начин да ядосаш родителите си", казва модният историк Лоран Кота. Изказването му е в унисон с признанието на Мери Кант, че миниполата е била улична тенденция преди тя да й даде името, вдъхновена от друг класически дизайн от 60-те, автомобилът Мини.
Не за първи път подобна тенденция се заражда сред младите британци, но скоро си проправя път към Париж.
Дизайнерът Андре Куреж е смятан за първия човек, внесъл минижупа във Франция, а според някои той дори е смятан за негов създател повече, отколкото Кант. Каквато и да е истината, примерът на Куреж скоро е последван от конкурентите лидери в модната индустрия Ив Сен Лоран и Пиер Карден. Карден развива тенденцията и създава по-късите микрополи.
До средата на 60-те минижупът завладява света. Успехът му се дължи и на паралелното движение на британския поп, разпространен от "Бийтълс" и "Ролинг Стоунс".
В Холандия забраната на миниполата трае само няколко месеца, а през 1968 г. минижупът е част от униформата на младите студентки и работнички по барикадите през тази година на катаклизми.
Хейзъл Кларк, преподавател по дизайн и модни науки в Университета Парсънс в Ню Йорк, смята, че миниполата е естествено развитие на семплите прави рокли през 60-те.
"Когато минижупът "пристига" в САЩ с дизайна и вариациите на Мери Кант, вече има пазар, готов за него. До началото на 60-те Великобритания има голямо влияние върху популярната музика, "Лондон на суинга" влияе на модата", казва Кларк.
Според Валери Стийл, директор на музея към водещ университет в Ню Йорк, миниполата в своя разцвет е огледален образ както на "новата цветна революция в мъжките облекла", така и на сексуалната революция, която идва с разпространението на противозачатъчните таблетки.
"Минижупът се завръща от време на време, но вече няма същото значение като преди, това е само още един стил. Тогава миниполата е съществена част от културата на младите и сексуалната свобода. Вече няма подобни конотации", казва Стийл.
До 1969 г. тя е толкова популярна в САЩ, че от японското посолство съветват съпругата на министър-председателя Ейсаку Сато да носи къса пола по време на официална визита. В Япония посещението на 18-годишната тогава британска моделка Туиги е свързано с бум на продажбите на миниполите и с дебат относно падането на "моралните стандарти" със скоростта на скъсяването на полите.

С настъпването на ерата на хипитата миниполите отстъпват място на дългите поли и панталоните чарлстон. Късите поли никога не изчезват от гардеробите, а с версиите от дънков плат и кожа по-късно минижупът преживява ренесанс.