Група млади артисти ни показват резултатите от травмата на иконичния Образцов Дом

Synaesthesia Collective ни представят обещаваш подбор от млади артисти, които ще покажат отношението си към социалистическото ни минало, пост-соца, прехода, мутробарока, опресията и всичко последвало в групова изложба в клуб ДОМ разказват организаторите.

Изложбатата е оглавена “Образцов Дом: Откриване и Закриване” и се открива на 30.09. Тя ще бъде закрита още същия ден с пърформанса “Винаги съм искала…” по идея на Георги П. Павлов с екип: Диана Бункин, Георги П. Павлов, Ив-Кристиан Ангелов, Иваша Христова, Константин Димитров, Божидар Савов и Йоанна Ласкова.

Вечерта ще продължи с клубно парти с локални и международни артисти организирана от Стефан Христов.

Участниците в изложбата са Диана Бункин, Никола Стоянов, Слава Георгиева, Денис Манев, Кърт Колев, Йоанна Ласкова, Божидар Савов, Пламен Маджаров, Никола Цветанов, Яким Петров, Стефан Гончаров и Мартина Василева, Георги Шишкин и Карина Добрева.

От организаторите:

“Всеки един дом е политически режим. Някои са авторитарни, други крайно либерални, трети почти анархистки, но образцовият дом винаги е олицетворение на лицемерие. Често срещаната метална табела от времето на социалистическа България е била един от най-желаните и съкровени предмети за всеки опитващ се да изглежда добре пред режима, независимо от насилието вкъщи, от крайната бедност, от мизерията, от опресията. Неслучайно подобни режими най-вече залягат над естетика, а съдържателните измерения винаги са изградени от фон на насилие.

Въпреки изминалото време, всичко това не си отива. Обитаваме пространство изпълнено с призраци и духове на отминали времена, на загубено бъдеще, измислено минало, естетизирано насилие. Дори и да не сме притежавали табелата, дори и да не сме живели в този период, ние израснахме в естетичната съборетина на миналото, в руините на едни възбранени мечти. Ние пораснахме в образцовия дом чиято мазилка е пропита с насилието на един народ.

Поканихме артисти с отношение към социалистическото ни минало, към пост-соц времената, прехода, мутробарока и наследството на една държавна травма.”