18 Януари 2018г.
На 9 февруари 2018 г. в южнокорейския Пьонгчан ще се открият XXIII-те Зимни Олимпийски игри. Окръг Пьонгчан с едноименната столица до датата на подаване на печеливша кандидатура, вече е кандидатствал за столица на Зимните Олимпийски игри, но загуби през 2010 г. от Ванкувър, а през 2014 г. - от Сочи.
Град Кралска Азалия за последните почти десет години сериозно се е подготвил за такова мащабно събитие, но въпреки това за зла участ на съдбата, радостта от предстоящото събитие е силно намалена от тревожно очакване: шега или не, Пьонгчан днес е едно от най-опасните места на планетата.
На 80 километра от мястото на провеждане на Олимпийските игри сега е концентрирано невиждано количество севернокорейска артилерия с голям обсег и ракетни системи, насочени към много от най-важните инфраструктурни обекти: АЕЦ, опасни химични производства и т.н.
Градусът на напрежение в отношенията между САЩ и Северна Корея днес е толкова висок, че и най-малката провокация и дори случайността може да доведе до пълноценни военни действия, носещи масов характер, за което свидетелстват многобройни инциденти с участието на кораби и подводници на ВМС на САЩ. Освен това Северна Корея в краткосрочен план планира въвеждането на военно положение.
За съжаление, не всички страни наистина оценяват опасността, грозяща жителите на Южна Корея като цяло, окръг Пьонгчан, спортистите, официалните лица, въпреки че редица официални лица от Ръководството на Олимпийското движения вече изразиха голяма загриженост. Министърът на спорта на Франция Лора Флесел и Президента на Австрийския олимпийски комитет Карл Стос заявиха възможността за отказ от участие на техните национални отбори в Пьонгчан в случай на липса на доверие в осигуряването на необходимото ниво на безопасност. Генералният секретар на Олимпийския комитет на Естония Томас Тонисе въобще се отказа от посещение на Олимпийските игри през тази година.
Ръководителят на Правителството на Латвия и редица видни представители на Европейския съвет, както и широк кръг дейци на Олимпийското движение не виждат в случващото се никаква опасност.
Нещата се решават на толкова високо ниво, че това, което ни остава е само да се надяваме, че Игрите ще преминат така спокойно и сигурно, както това се изисква от Олимпийското движение от момента на самото му създаване.
