Работното място като рисков фактор за здравето

Всяка година на 28 април светът отбелязва Деня за безопасност и здраве при работа. Тази година Международната организация на труда избира тема, която все още звучи непривично за много работодатели - психосоциалната работна среда. Не физическите наранявания, не химичните замърсители, а стресът, претоварването, тормозът и несигурността са рисковете, които не оставят видими следи, но убиват.

Числата в новия глобален доклад на МОТ „Психосоциалната работна среда: глобални тенденции и пътища за действие", публикуван за Световния ден 2026, са трудни за осмисляне. Над 840 000 души умират всяка година от здравословни последици, пряко свързани с психосоциални рискови фактори на работното място. Това може да е напрежение от работата, дисбаланс между положеното усилие и възнаграждението, несигурност на заетостта, дълги работни часове и тормоз. Повече от 2 300 смъртни случая дневно. Загубените години живот, коригирани по нетрудоспособност, наброяват почти 45 милиона годишно. Икономическата цена, изчислена само за сърдечно-съдовите заболявания и психичните разстройства, свързани с тези рискове се равнява на 1,37% от глобалния брутен вътрешен продукт.

Докладът е първият, в който МОТ публикува собствени глобални оценки за смъртността и икономическите загуби от психосоциалните рискове. Самият факт, че тези данни се появяват чак сега е показателен, защото дълго време психосоциалните рискове бяха в периферията на обществения диалог. За тях се говореше като за трудноизмерим и субективен фактор. Дългото работно време е един от най-разпространените рискове и на пръв поглед може да изглежда банален. Глобално 35% от работещите прекарват повече от 48 часа седмично на работа. МОТ отдавна е идентифицирала продължителността над 55 часа седмично като самостоятелен рисков фактор за инсулт и исхемична болест на сърцето. Като се добави и несигурността на договора, неяснотата на ролите, липсата на подкрепа от ръководителя и системния тормоз, резултатът е работна среда, която постепенно руши здравето.

Тормозът и насилието на работното място не са маргинален проблем. Според данните на МОТ 23% от работниците в света са преживели поне една форма на насилие или тормоз в трудовия си живот, като психологическото насилие е най-разпространено (при 18% от работещите). Зад тези проценти стоят хора в офиси, складове, болници и строителни обекти.

Докладът поставя психосоциалните рискове в обща система с физическите, химическите и биологичните опасности. След като работодателят е длъжен да оцени риска от падане от височина или вдишване на прах, той е длъжен да оцени и риска, произтичащ от начина, по който е организирана работата, как се управляват хората и какви политики регулират трудовите отношения. Психосоциалният риск не е въпрос на личен характер или на устойчивост на отделния служител, той е въпрос на работна среда, която може и трябва да бъде управлявана.

Практическата рамка, която МОТ предлага, е позната на всеки специалист по безопасност и здраве при работа. Необходимо е да бъдат идентифицирани опасностите, да се направи оценка на риска и да се вземат превантивни мерки. Характерното е, че обектът на оценката не е машина или химично вещество, а дизайнът на задачата, натовареността, яснотата на ролята, качеството на ръководството, наличието или липсата на механизми за участие на работещите. Превенцията в работната среда изисква реални организационни промени.

България е сред страните с висок дял на работещи при стрес и с ограничен институционален капацитет за управление на психосоциалните рискове. „Да, законодателната рамка съществува. Законът за здравословни и безопасни условия на труд задължава работодателите да оценяват всички рискове, включително психосоциалните, но прилагането е неравномерно. Все още инструментите за оценка остават непознати за голяма част от предприятията. Затова и ангажиментите на експертите по здраве и безопасност при работа имат много ясна практическа насоченост. Те не просто следят за изпълнение на нормативните изисквания, а помагат за изграждане на работна среда, в която хората работят по-добре и по-дълго.“ – категорична е Мария Титопулу, доктор по социална медицина и зам. управител на ЛОТ-КОНСУЛТ.

Въпросът, който стои пред мениджърите и работодателите, е дали знаят  какви психосоциални рискове съществуват в тяхната организация.