Работата и психичното здраве

На 10 октомври всяка година отбелязваме международния ден на психичното здраве.

През 2022 г. основното послание е „Да направим психичното здраве и благосъстоянието на всички глобален приоритет“. Световната здравна организация (СЗО) и Международната организация на труда (МОТ) обръщат внимание на значението на психичното здраве и благосъстоянието на работното място.

Те представят препоръки за превенция на свързаните с работата състояния на психичното здраве, защита и насърчаване на психичното здраве на работното място, подкрепа на психичното здраве на служителите и създаване на благоприятна среда за всички.

Към 2022 г. почти 60% от населението на света участва в трудови процеси. Всички служители  имат право на безопасна и здравословна работна среда. Работата може да бъде защитен фактор за психичното здраве, но също така може да допринесе и за потенциални вреди. По целия свят работници, семейства, предприятия и цели икономики усещат въздействието на психичните заболявания, независимо дали са причинени от работа.

Терминът „психични състояния“ обхваща психични разстройства и психосоциални увреждания.

То обхваща и други психични състояния, свързани със значителен дистрес, увреждане на функционирането или риск от самонараняване.

„Работата и психичното здраве са неразривно свързани. Безопасната и здравословна работна среда поддържа психичното здраве. Когато човек е  в добро психично здраве работи продуктивно и е удовлетворен от постигнатите резултати. Несигурната или нездравословна работна среда може да окаже неприятни последствия върху психичното здраве и дори да попречи на способността ни да работим.“ – категорична е д-р Мария Титопулу, доктор по социална медицина и зам. управител на компанията по безопасност и здраве при работа ЛОТ-КОНСУЛТ.

Според проучвания на Международната организация на труда (МОТ) 15% от възрастните в световен мащаб, които са в трудоспособна възраст живеят с психично разстройство. Психичните разстройства и други състояния на психичното здраве се преживяват по различни начини от различни хора, с различна степен на трудност и дистрес. Без ефективни структури и подкрепа на място и въпреки желанието за работа, въздействието на неподдържаните психични заболявания може да повлияе на самочувствието. То може да наруши удоволствието от работата, работоспособността, да се отрази на отсъствията и способността за намиране на работа.

В правителствата, на работните места в администрациите и в общностите по целия свят психичното здраве е твърде често неразбрано. За него не се отделят достатъчно ресурси и остава подценено в сравнение с физическото здраве. Все още хората с психични заболявания са рутинно стигматизирани, дискриминирани и изключвани. Широко разпространената стигма създава бариера. Някои работодатели не са склонни да наемат хора с психични заболявания, а някои служители може да се поколебаят да разкрият или да потърсят помощ, защото се страхуват от негативни последици за своята кариера.

Загубите на работа и пропуснатите възможности влияят върху способността за финасовата стабилност на индивида и цялото домакинство. Загубата на работа също допринася за по-широки обществени разходи. Тя води до повишена безработица, загуба на производителност, загуба на квалифицирана работна ръка и намалени данъчни приходи.

За всички хора, независимо дали имат психично заболяване, работните места могат да бъдат места, които подобряват или подкопават психичното здраве.

Известно е, че достойният труд влияе положително на психичното здраве. Той не само осигурява средства за доход, но също така създава навици за структурирани рутинни процедури, положителни взаимоотношения и чувство за цел и постижение. За хората с тежки психични заболявания заетостта може да насърчи възстановяването. Тя подобрява самочувствието и по-доброто взаимодействие в социалната общност. За всички служители безопасната и здравословна работна среда е не само основно право. Тя подобрява производителността, и оказва влияние за задържането на персонала, както и минимализира напрежението и конфликтите.

От друга страна, безработицата или нестабилната или несигурна заетост, дискриминацията на работното място или лошата работна среда могат да бъдат източници на стрес. Затова и представляват сериозен риск за психичното здраве. Сред най-често посочваните фактори за опити за самоубийство са безработицата, финансовата несигурност и скорошната загуба на работа.

Дискриминацията по време на работа може да се прояви по отношение на раса, пол, полова идентичност или изразяване, физическо увреждане, сексуална ориентация, социален произход, статут на мигрант, религия или възраст. Всички те поставят служителите в състояние на повишен риск от стрес, свързан с работата. Могат и да доведат до усложнения на съществуващите психични състояния.

„Ако работната среда не е безопасна, тя може да създаде т.нар. „психосоциални рискове“. Те могат да са свързани със съдържанието на работата или с работния график, със специфични характеристики на работното място или възможности за кариерно развитие. Например, планирането на процесите на работа и неизяснените отговорности на служителите могат да увеличат стреса и риска от изтощение, прегаряне, тревожност и депресия. Психосоциалните рискове на работното място са свързани с отрицателни резултати за психичното здраве, включително суицидни поведения.“ – уточнява д-р Титопулу.

Една от най-важните стъпки на превенцията е всички заинтересовани страни в трудовите взаимоотношения да работят за повече информираност и да полагат повече грижи за психично здраве на работното място.