Психосоматични разстройства – уврежда ли силният стрес нашето соматично здраве?

„Духът не може да бъде здрав, ако тялото е болно“ Херодот

Отбелязваме международния ден на психичното здраве на 10 октомври всяка година. През 2022 г. основното послание е „Да направим психичното здраве и благосъстоянието на всички глобален приоритет“. Световната здравна организация (СЗО) и Международната организация на труда (МОТ) обръщат внимание на значението на психичното здраве и благосъстоянието на работното място.

Психичното здраве е основна част от цялостното здравословно състояние на организма. В голяма степен физическото състояние може да бъде отражение на силния стрес. Тези разстройства се наричат психосоматични заболявания. При тях основна роля за възникването и развитието на болестен процес в различни телесни органи и системи играе психичната енергия и нашият психичен свят. Фотка Георгиева е клиничен психолог в Медицински комплекс "Доверие" и Център Empatium. В своята практика тя работи  в областта на кризисната интервенция, проблеми със самооценката и общуването, хранителни разстройства, безпокойство, тревожност, стрес и чувство на неудовлетвореност, бърн-аут, проблеми по време на бременност и следродилна депресия и др.

Можем ли да кажем, че психосоматичните разстройства са проява на съвременния забързан ритъм на живот?

За психосоматични прояви под едно или друго име се говори от много време назад. От дълбока древност много племена са вярвали, че болестите се причиняват от зли духове и много от древните цивилизации дори са имали специален демон за всяко заболяване. Още Хипократ, Фройд (изтласкването на нагонния порив в болестна телесна проявя) и други видни лекари са установили връзката между някои заболявания и психичното състояние. Терминът „психосоматика“ се въвежда за първи път през 1818 г.

За никого не е тайна, че повечето преживени психотравми, в зависимост от ресурса и потенциала на човек, хормоналното влияние и редица други фактори могат да причинят телесно страдание. Соматичната болест често е съпътствана от усещания за болка, които активизират тревожността и депресията.

За съжаление в нашето общество донякъде липсва именно отношението към личността с всичките съпътстващи я аспекти. На пръв поглед обикновените неща като връзка и контакт със значими хора, приятни занимания, връзка с природата, работа върху личното развитие са ключ към психичното здраве.

Има едно уравнение в психологията, което е в център и на моята работа - колкото повече се изчерпва личността, толкова повече трябва да я връщаме в живота чрез хубави преживявания.

Какво точно включват психосоматичните разстройства ?

Нашите мозъчни структури (лимбична система, хипокамп,  амигдала, таламус и др.), в съчетание с хормоналните процеси и промени в тялото ни, играят роля при психосоматиката. Тези промени може да са в следствие на шок или преживяно травмиращо събитие. Оста хипоталамус-хипофиза-надбъбречна жлеза, поддържа не само цялостното функциониране на организма ни, но и участва в зараждането и развитието на различни болестни процеси.

Когато едно събитие е много над възможностите ни и е твърде болезнено за нас, тогава се включват защитните ни механизми - за да ни предпазят. Хистерията или още наричана „голямата симулантка“, ясно илюстрира как човешкият мозък е способен да замества един симптом с друг. Джойс Мак Дугъл прави опит да комбинира възгледите на Фройд и френската психоаналитична школа и приема, че психосоматичните симптоми са резултат от травми в ранното детство. Той смята, че тези пациенти до някъде функционират като бебета и тъй като бебето не може да говори, отговаря на емоционалната си болка соматично, чрез тялото.

Как психиката е свързана с болестта ?

Всички сме чували изрази от рода на „избягвай стреса“, „всичко е на нервна почва“ и т.нат. Добре е да признаем, че колкото и противоречиво мнение да имаме, в тези твърдения има доза истина. На пръв поглед дистресът се приема за основна причина при психосоматичните заболявания. Ако погледнем обаче по-дълбоко под повърхността, ще разберем, че психическата болка и конфликтът с телесните усещания са тясно свързани.

Да вземем за пример алекситимията. Това е понятие използвано като дефиниция за неспособността на човек да вербализира и разбира собствените си емоции, което е в основата за възникването на соматични заболявания. Невъзможността да се свържеш със собствените си чувства блокира лечебния процес на отреагиране и значително влошава болестния процес.  Това е явление, което особено често се среща при онкологични заболявания.

Телесните симптоми при различни заболявания могат да бъдат свързани с различни фантазии или символи, като е добре да уточним, че символиката при такива пациенти не е словесна. В терапията символите, сънищата и др., ни помага да извлечем и разберем конкретни потиснати спомени на човек, свързани с травмата, причинила му психосоматичните симптоми.

Какво представлява ментализацията при обясняването и анализирането на психосоматиката?

Това е термин въведен за целите на изследванията на различни психосоматични симптоми. Най-общо това е способността ни да разбираме, както нашето, така и психичното състояние на другите около нас. Състояние, което е причина за дадено поведение. С други думи, способността ни да ментализираме е умствена дейност, свързана с умението ни да възприемаме и интерпретираме човешкото поведение в контекста на вътрешно-психичните процеси, които мотивират даденото поведение.

Продължителното излагане на психична травма при всеки човек може да отключи соматично заболяване. Негативните емоции потискат имунната ни защита. Всички ние си имаме т.нар. „орган на отпадъците“, „пожертван орган“, в който изхвърляме целият адреналин, норадреналин и кортизол след преживян ужас. За едни това може да е кожата или сърцето, за други стомаха, бъбреците, щитовидната жлеза и др.

Това означава ли, че за развитието на соматични заболявания е от значение нашата психическа устойчивост?

Да, различните типове личност, темперамент и особености на всеки човек са от значение за развитието на соматични заболявания. Според проучвания личности, които  се описват като упорити хора, с високи изисквания към себе си са по-податливи. Те се характеризират със стремеж за високи постижения, нетърпеливи са, с постоянно напрегната лицева експресия. При тези хора не редки са случаите на инфаркт.

Медицината и психологията се свързват от редица заболявания, сред които хипертоничната болест, сърдечно-съдовите заболявания, заболяванията на стомашно-чревния тракт, язви, колити, невралгия, бронхиална астма, ендокринни заболявания, диабет, бъбречни проблеми, онкологични заболявания и много други. Често в историята сме се натъквали на примери на оздравели хора, само със силата на мисълта и вярата, както и обратно - често медицината е безмълвна за причината на много органични страдания. Всичко това доказва теории, преминали стотици години трансформации и анализи в опит да обяснят връзката на тялото и душата. И все пак е добре да уточним, че понякога болестта е просто жизнен път на човека.

Можем ли да кажем, че психосоматичните разстройства са проява на съвременния забързан ритъм на живот?

Дали са проявя на начинът на живот към днешна дата - по-скоро и да и не. Със сигурност това засяга нашите ресурси и стратегии за справяне. Говорим много за способността ни да реагираме на стресови събития, но не бива да подценяваме и цялостния опит и функциониране на личността. Както например всяка съвременна теория се базира на вече утвърдени такива.

Фокусът на международния ден на психичното здраве тази година е обърнат към благосъстоянието на работното място. Можем ли да регулираме стреса на работа?

Работното място на всеки един от нас е нещо като храм. Добре е да не го възприемаме само като източник на стрес, предвид това, че прекарваме по-голямата част от деня си там и ни дава не само финансови благополучия. За  да говорим за регулация на стреса на работа е важно да разгледаме всички аспекти като среда, ниво на адаптация, трудност на поставените задачи, рутина, взаимоотношения на ниво колеги, авторитети и подчинени и други. Можем със сигурност да направим тази среда приятна и ползотворна за личността ни.

Имам един любим цитат на Жан-Огюст-Доминик Енгър:

„Продължавам да се възхищавам на едни и същи неща: в живописта на Рафаел, на древните майстори и на божествените гърци; в музиката на Глюк, Моцарт, Хайдн. В библиотеката ми има много книги – добре известни вам шедьоври. С всичко това животът се превръща в огромна наслада.“

Какви са вашите професионални съвети  за превенция на психичното здраве?

Моят отговор се крие във Вашия въпрос - превенция!

Не веднъж съм казвала колко важно грижата от вътре, да е точно толкова голяма, колкото тази отвън. Работата върху личността е процес. Маратон, а не спринт. За това няма да спирам да акцентирам на това, колко е важно да говорим за всички теми засягащи психичното ни равновесие и здраве.