Какво предвиждат част от водещите партии в образованието и от какво още има нужда

БСП, “Демократична България” и “Продължаваме промяната” участваха в предизборна дискусия за образованието, организирана от осем граждански организации

Автор: Веселин Нанов, сътрудник "Стратегически партньорства" във фондация "Заедно в час"

Ако се зачетете във водещите заглавия на българските медии, ще останете с впечатлението, че геополитическата ситуация и икономическата нестабилност са основните, ако не единствените, теми на предизборната кампания за предстоящия парламентарен вот. На заден план остават проблеми в други сектори, които изискват по-дългосрочни решения, но са ключови за преминаването на страната през сегашните и през бъдещи турбуленции. Образованието е водещо в тази категория, като се вземе предвид ролята му в стабилизирането и развитието на трудовия пазар и в борбата срещу пропагандата, например. 

На 21-ви септември осем водещи граждански организации от сферата на образованието организираха дебата „Образование – Диалог за бъдещето“. Целта на събитието беше да постави образованието на фокус в диалога между граждани и политически формации. На поканата за дискусията откликнаха БСП, “Демократична България” и “Продължаваме промяната”, а ГЕРБ и ДПС не изпратиха свои представители. Участниците заявиха позициите си по ключови за образованието теми като качеството на образователния процес, образователните неравенства и подготовката на мотивирани училищни директори.

Към по-добро качество

На матурата по български език и литература тази година в близо ⅓ от училищата средният успех беше под “Среден, 3”. Тестът PISA пък показва, че близо 50% от българските ученици не успяват да правят взаимовръзки, да мислят логически, да разбират смисъла на това, което четат. Според Веска Ненчева, която е кандидат-депутат от БСП и дългогодишен учител, това се дължи на факта, че “учебните програми не са съобразени с възрастовите възможности на учениците”. Елисавета Белобрадова от “Демократична България” отдаде проблема с функционалната грамотност не на програмите, а на липсата на комуникация между участниците в системата и произтичащата от това застоялост. Доскорошният образователен министър Николай Денков, кандидат за депутат от “Продължаваме промяната”, обедини двете тези на опонентите си, като постави акцент върху нуждата от създаване на учебни материали, които “развиват умения за критично мислене”, както и от по-динамични форми на обучение чрез въвеждането на извънкласни дейности.

Според Велизара Георгиева от “Образование България 2030” ключов за проблема с качеството е и фактът, че националното външно оценяване (НВО) и матурите, спрямо които обучението до голяма степен е ориентирано, “не измерват компетентности и в този смисъл оценките от тях не ни казват нищо за това какви умения са развили децата, отвъд тези, изискващи се за успешно преминаване на изпита”. С други думи форматът на самите изпити и влиянието им върху обучението са бариера учениците да развият ключовите компетентности, които са им необходими за успешна реализация. 

Що се отнася до учебните програми, изпълнителният директор на Telerik Academy Петър Шарков отбелязва, че “ограничението на това какъв материал в кой клас се преподава не позволява на преподавателите да покриват и допълнителни теми, ако на децата им е интересно и се справят по-бързо с материята, която изучават”.

Освен че не получават необходимите знания и умения, голяма част от българските ученици не се чувстват добре в училище. Това допълнително намалява мотивацията им за учене и съответно води до по-ниски резултати. Представителите на трите политически сили бяха в консенсус, че лидерските екипи в училищата са ключови за създаване на благоприятна среда, в която учениците да се чувстват комфортно. В допълнение акад. Денков посочи нуждата от облагородяване на материалната среда, както и от по-широко взаимодействие между учениците и училищните психолози. 

Пламена Николова  от “Национална мрежа за децата”подчертава, че благоприятната среда зависи и от психическото състояние на учителите, които “лесно стигат до професионално прегаряне”. Според нея  преодоляването на  този проблем изисква разработването на подкрепящи училището услуги, които предлагат психологическа подкрепа, разрешаване на конфликти и справяне със стреса.

Ключът към равен достъп

В България качеството на образованието, което едно дете получава, зависи от мястото, където живее, социалното положение на семейството и образованието на родителите. За това свидетелства и фактът, че между 55-60 хил. ученици се обучават в сегрегирани училища. Според Веска Ненчева първата стъпка за разрешаване на тази криза е осигуряването на равен достъп до предучилищно образование, което от своя страна било една от причините правителството на Кирил Петков да направи детските градини и  яслите безплатни. Елисавета Белобрадова допълни, че образователното равенство изисква и покриване на базовите нужди, които децата от неравностойно положение имат. Става въпрос за достъпа до “топла храна, топла сграда и оказване на емоционална грижа”. Акад. Денков подчерта, че основен маркер на сегрегираното образование са ниската посещаемост и ранното отпадане. Според него те се дължат на ниската мотивация на родителите и децата в сегрегираните общности за участие в образователната система. Достъпът до интригуващи извънкласни дейности е особено важен за мотивиране на учениците, допълни той. 

Според Огнян Исаев от “Тръст за социална алтернатива” за осигуряването на достъп до образование де факто носят отговорност редица институции, но неясните законови дефиниции позволяват на повечето от тях да се измъкнат от тази отговорност. Той дава пример и с редица фактори, които са ключови за образователния успех на едно дете, но често са извън фокуса на държавните и общински политики - като неподходящите условия за живот (течаща вода, отопление, сигурно жилище и др.), недостъпната инфраструктура в дадения квартал (изградени улици, тротоари, осветление и др.), неудобният и платен транспорт до училище (понякога ходене няколко километра до автобусна спирка), неналичието на учебници и учебни тетрадки, неосигуреното пълноценно хранене, недостатъчното владеене на български език, живеенето в малко населено място и много други.

Безплатните детски градини и ясли са предпоставка, но не и достатъчно условие за осигуряване на базов достъп до образование. За подсигуряване на по-качествено образование пък се изисква не само десегрегация, която е дългосрочен процес, изискващ сериозна политическа воля, но и съпътстващи дейности, съобразени с образователните нужди на децата от малцинствените групи, допълва експертът.

“Училищата, които се намират в обособени ромски квартали, трябва да използват  и ресурсите на общността. Това може да се случи като се ангажират повече учители от самата общност, които освен връзка с общността, ще бъдат и ролеви модели на самите деца”, казва Исаев.

Директорите задават тона

Директорът е ключова фигура за това накъде ще се развие едно училище, както един мениджър е ключов за развитието на фирмата, която управлява. Участниците в дебата бяха в консенсус, че подборът на правилен кандидат за директорския пост е първата стъпка в осигуряването на добро лидерство във всяко училище. Според Елисавета Белобрадова  изборът за директор трябва да е съобразен с професионална оценка за работата на кандидатите, предоставена от техните колеги в съответния учителски състав. Акад. Денков добави, че наредбата за подбор на директори трябва да включва и задължителна преценка за мениджърските им умения. “Директорите трябва да са задължени да предоставят както публични стратегии за развитие на училището, което управляват, така и ежегодни доклади за постигнатото в посока изпълнение на стратегията си”, каза още той. 

“Може да се отиде още една крачка напред и да се помисли за създаване на независим и професионален орган за организиране и провеждане на подбора на директори”, коментира Люба Йорданова от фондация “Заедно в час”. Според нея това ще ограничи възможните политически и други зависимости в процеса и ще гарантира обективност при избора на училищни ръководители.

Представителите на политическите формации единодушно се обявиха “За” мандатността на директорите. “Настоящата липса на мандатност прави директорските постове особено привлекателни, което ги прави и потенциална “награда” за извършването на политически услуги”, каза Веска Ненчева.

Възможна алтернатива на мандатността е въвеждането на механизъм, “чрез който директорът, неспособен да постигне да очакваните резултати бива отзован”, коментира  Велизара Георгиева от “Образование България 2030”. Тя отбеляза още, че атестацията и оценката от Националния инспекторат по образование са съществуващи механизми за оценка на директорската работа, на базата на които може да се изгради и система за отзоваване на слабите кадри.

И дигиталната грамотност е сегрегирана

По време на дебата акад. Денков отбеляза, че България се класира на последните места по дигитална грамотност на учениците, най-вече поради липсата на такава в сегрегираните училища. Той и останалите участници в дебата наблегнаха на развитие на материалната среда за преодоляване на това предизвикателство.

“Дигитализацията би могла допълнително да задълбочи социалните неравенства, ако не се осигурят достатъчно качествени образователни ресурси на всеки, безплатно, и ако не се работи за еднакво добри дигитални умения на всички ученици”, коментира председателят на сдружение “Образование без раници” Иван Господинов.    

Дебатът “Образование - Диалог за бъдещето” беше организиран от Асоциация Родители, Национална мрежа за децата, Сдружение „Образование без раници“, Сдружение „Образование България 2030“, Фондация Телерик Академия, Тръст за социална алтернатива, Фондация „Заедно в час“ и ЦМЕДТ „Амалипе“. 

Запис на дебата "Образование - диалог за бъдещето"