Борбата с африканската чума по свинете изисква близко сътрудничество между ловци и институции

Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) инициира за трета година мащабна кампания „Да спрем африканската чума по свинете“ в 18 европейски държави, включително и България. Целта на кампанията е да повиши осведомеността на ловците и фермерите, като предостави общи познания и така да съкрати времето за съобщаване за заболяването, както и да допринесе за предотвратяване на разпространението на болестта. За кампанията и ролята на ловните сдружения в превенцията и борбата с африканската чума по свинете, разговаряме с инж. Васил Василев - председател на УС на Национално ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“ – партньор на кампанията.

- Инж. Василев, разкажете ни какво представлява африканската чума по свинете?

Заболяването африканската чума по свинете (АЧС) се причинява от вирус, пренасян от кърлежи, обитаващи леговищата на брадавичестата свиня в Африка. С изместване разпространението на вируса на север АЧС се разпространява и при домашните свине. Като силно заразно заболяване, улеснено от човешките дейности, АЧС се прехвърля и в Европа, като засяга както домашните, така и дивите свине. Вирусът е устойчив във външна среда, предава се изключително лесно от болни на здрави животни, включително от трупове на умрели прасета, заразени продукти от свинско месо, фуражи, дори и чрез заразено оборудване (автомобили, дрехи обувки и др.). 

- Доколко е засегната дивата популация у нас от това заболяване?

След като през 2018 г. вирусът беше констатиран в България, му отне по-малко от две години, за да се разпространи върху почти цялата територия на страна. Общо погледнато, числеността на популацията от дива свиня продължава да намалява и е вече повече от два пъти по-ниска в сравнение със запасите през пролетта на 2018 г. Ползването на дива свиня показва още по-красноречиво актуалната ситуация у нас – в сравнение с 2018 през 2021 г. то е три пъти по-ниско. Отделни райони обаче в Южна и Югозападна България останаха почти незасегнати благодарение на теренните особености и липсата на активни миграционни коридори на вида. През последните четири години се наблюдава и процес на засилена миграция от засегнати райони към чисти от зараза места, което за съжаление допълнително благоприятства разпространението на вируса. След като АЧС навлезе от север в България, постепенно обхвана Дунавската равнина и се придвижи на юг до пограничните ни райони с Турция и Гърция. Към момента вируса е със затихващо разпространение, но с началото на груповото ловуване очакваме да бъдат констатирани нови огнища на заболяването.

Африканската чума по свинете нанесе огромни щети на дивата свиня у нас, които няма как да бъдат преодолени без адекватната намеса на ловците и ловните специалисти. Тя е основен ловен обект за редовите ловци и нейното бъдещо стопанисване и запазване на генетичния ѝ фонд е от огромно значение за ловното ни стопанство.

- Каква е ролята на ловната общност в превенцията и борбата със заболяването?

Ловците имат изключително важна роля в борбата с АЧС. Те са хората, които са на терен и пряко се сблъскват с болестта, намирайки заразени или умрели животни. От техните отговорни действия зависи успехът в борбата и превенцията на заболяването. Всички разработени планове и указания без сътрудничество на терен от ловците биха били обречени на провал. Именно на ловците се разчита за задължителна профилактика и дезинфекция по време и след ловуване, на отчетност и събиране на проби, обезвреждане на трупове при констатирани случай на АЧС и др.

- Според Вас кои са най-често допусканите грешки от страна на ловците и как те могат да бъдат избегнати?

Първоначалните инструкции за борба с АЧС не бяха възприети добре от ловците, особено в частта си с ограничаване на ловуването в засегнатите зони. Това доведе до демотивация на значителна част от членовете на ловни сдружения по места да подават към отговорните държавни институции обективна информация и резултатът беше скриване на проби и слаба отчетност на отстрела. След дискусии и разяснения на проблема, както и промяна на инструкциите, ловците започнаха да разбират необходимостта от съдействие и активно взеха участие. Предполагам, че все още има хора, които не спазват мерките за биосигурност, но като цяло проблемът е ясен и работим активно за разрешаването му.  

Много е важно на местно ниво да се реагира своевременно и адекватно. Ловците са именно хората, които са непосредствено на терен и могат да подават навременна и обективна информация за разпространение на заболяването. Членовете на нашия Съюз вече се запознаха с проблема, като голяма част от тях се сблъскаха директно с него. Необходимостта от дезинфекция и „почистване“ на мястото, където е отстреляно или намерено умряло животно, е от голямо значение. Спазването на мерките за биосигурност по време на лов и взимането на проби от животните стана задължение на всеки ловец, като по този начин проследяваме разпространението на заразата. Дивата свиня е пластичен вид с големи възпроизводствени възможности, с потенциал за бързо възстановяване, но от политиката която води държавата и от нас ловците зависи колко бързо ще се случи това. При спазване на мерките за биосигурност и разумно стопанисване ще можем да смекчим последиците от заразата.

- Кои са най-важните стъпки според Вас,  за да бъде ефективна борбата с АЧС?

Ролята ни като Национален съюз е осъществяване на връзката между ловната общност и отговорните държавни институции, с цел съгласуване и разработване на адекватни и работещи мерки за борба с АЧС, последваща разяснителна кампания сред ловците и консултации и съдействие на сдруженията за решаване на възникналите в процеса на работа проблеми. Комуникацията със сдруженията е изключително важен момент. Запознаването с проблема и съвместната работа между ловците и държавните институции ще спомогне за борбата със заболяването и минимизиране на щетите от него. 

Едни от най-важните стъпки вече бяха предприети. Разработени бяха планове за справяне с АЧС в различните етапи от обхвата на заболяването. Проведоха се обучителни семинари. Ангажираха се всички ловци да бъдат активни в борбата срещу вируса и се дадоха насоки в стопанисването на вида. Разработи се програма за изследване на всички отстреляни и намерени мъртви диви свине, която спомага за овладяване на настоящата обстановка относно разпространението на заболяването.

Скоро ще трябва заедно да помислим за адекватни мерки за възстановяване на популацията на дивата свиня, особено в най-силно засегнатите райони на страната, но успоредно с това не трябва да неглижираме и мерките за контрол и ограничаване на африканската чума по свинете, които да бъдат изпълнявани от ловците, но финансирани от държавата, като собственик на дивеча.

Не на последно място, партньорството ни в кампании като настоящата, провеждана от Европейския орган по безопасност на храните, е именно с цел да достигнем до по-голяма аудитория и максимално да запознаем хората със африканската чума по свинете. Визията на НЛРС-СЛРБ към борбата с АЧС е, че трябва да сме единни и да следваме една цел. Без близко сътрудничество между ловци и институции, проблемът няма да бъде решен.

Повече информация е налична на уебсайта на кампанията: https://multimedia.efsa.europa.eu/asf/#/bg/